Той се издигаше зад руините — крив четириъгълник на фона на синьото небе. Кетърман влезе вътре с пожарникарската брадва. С няколко удара изби гнилия под и бутна постройката като отсечено дърво, разкривайки дупката под нея, отчасти запълнена с пясък.
— Трябва да го изгребем.
След като поставиха ситото, започнаха да копаят. Нямаше останали лайна, а само пясък и пръст. Докато хвърляха лопатите пясък, започнаха да се появяват интересни неща: малко монети, няколко счупени бутилки от уиски, чифт очила и след това изведнъж проблесна злато.
— Ей, провери това! — Кетърман го вдигна, докато Алфиери снимаше. Беше златна монета с индианска глава.
Суонсън и Уотс също дойдоха.
— От 1908 г. — определи Хъки, след като я взе. — Някой я е изпуснал в лайната.
— Би трябвало да я причислим към доказателствата, макар че едва ли има нещо общо с трупа.
Хъки я сложи в кутия за доказателства и я запечата. Мамка му, наистина ще се върне тук и ще прерови мястото. Всъщност може би няма да е лошо да забави малко официалното издирване, за да останат и за после някои хубави неща. Щеше му се да не бяха претърсвали кенефа в присъствието на всички тези хора.
— А сега за останалата част от града. Можем да свършим тази работа бързо и от уважение към вашето желание — колкото може по-внимателно.
— Благодаря — каза шерифът.
Хъки не отговори.
— Покажете ни къде са намерени скелетът на мулето и седлото.
Суонсън ги заведе при конюшните под наем. Хъки видя мястото, откъдето бяха изкопали костите на мулето. Сложиха отново ситото и Кетърман започна да хвърля пръст в него. Появиха се още безполезни останки и малко кости.
Хъки вдигна една.
— Още една овца? — попита той Суонсън с усмивка.
— Не, това е муле.
Той захвърли костта.
— Е, поне тази позна.
Минаха през останалата част от града от единия до другия край, снимаха всяко помещение и претърсваха всяко по-набиващо се на очи място, но нищо важно не изскочи. Този път Хъки се погрижи да не търсят твърде усърдно.
Върнаха се обратно в буса. Хъки прегледа отново заповедта за обиск. Стигнаха до интересната част: претърсването на златната мина под плоския връх на хълма.
— Тук пише — Хъки зачете резюмето за ЕСД, което Суонсън лично беше написала, — че „тялото е намерено с оборудване за скално катерене и рапел18“. Значи се допуска, че се е спускал долу в мината или е планирал да го направи. Също така пише… Я чакай малко. Спускам се със Суонсън?
— Точно така — потвърди момичето.
— И кой, по дяволите, е решил това?
— Аз. А вие трябваше да донесете оборудването.
Хъки се вторачи в нея.
— Да, донесох оборудването, но смятах, че аз и Дон ще го използваме. Знаете ли как да пускате рапел?
Суонсън кимна.
Хъки направи опит да скрие раздразнението си.
— По дяволите. Добре, да вземем оборудването и да се захващаме.
15.
Златният кръст лежеше на пластмасов поднос върху подложка от черно кадифе под микроскоп със стереозум обективи, включен на малка мощност. Нора местеше предметната масичка насам-натам, проучвайки кръста. Влезе Орландо Чавес. Сивата му коса беше сресана назад, за да открива патрицианското му лице, и се спускаше почти до раменете. Сакото от туид и каубойската вратовръзка с толкова голямо парче тюркоаз, че можеше да задържи тяло под вода, показваха, че е професор и западняк. Чавес беше специалистът на института по колониална история и любимецът на Нора сред всички останали служители. Познаваше го от времето, когато тя самата беше докторант и пишеше своята дисертация.
— Леле, леле — възкликна той и млясна с устни, все едно предвкусваше хубаво парче торта. — Как все успяваш да попаднеш във водовъртежа на всичко, което се случва наоколо? Дай да погледна.
Нора се дръпна от окулярите. Той се надвеси над тях, а рунтавите му вежди мърдаха смешно, докато се вторачваше. Нора изчака, докато завърти предметната масичка, оглеждайки кръста със съсредоточено внимание.
— Мога ли да го обърна? — попита той.
— Ако не възразяваш, ще го направя аз. ФБР ми даде много строги указания. — Тя си сложи нитрилови ръкавици, обърна кръста и свали ръкавиците, които пусна в кофата за боклук. Мразеше да носи тези ръкавици.
Още внимателно вторачване. Най-накрая Чавес се надигна от окулярите, премигна и издиша.
— Какво мислиш?
— Ами… — Нагласи още веднъж очилата си с черни рамки и избута стола назад. — Забележително.
Нора чакаше търпеливо. Чавес винаги обичаше да бави нещата.
— Въз основа на стила, техниката, изработката, дизайна и така нататък, мога да кажа, че кръстът е бил изработен в Мексико Сити и донесен в Ню Мексико по Камино Реал19 за някоя мисионерска църква. Вероятно е направен преди въстанието на пуебло през 1680 г.
19
Кралският път, дълъг 965 км, свързващ 21 испански мисии в Калифорния през колониалната епоха. — Б.пр.