— Някакви доказателства, че е откраднат? Агентът на ФБР иска да разбере дали е така.
— Щях да знам, ако наскоро е откраднат испански колониален артефакт с такова качество. Но този никога не съм го виждал досега. Така че, бих казал — вероятно не.
— Колко струва? ФБР иска и това да научи.
— За възрастта си е с необичайно фина изработка. Исторически представлява огромна ценност. Бих казал, че на свободния пазар за подобен артефакт можеш да вземеш най-малко сто хиляди долара.
Нора подсвирна.
— Какво друго можеш да ми кажеш за неговата история?
Чавес приглади косата си назад с възлеста ръка.
— Вероятно си забелязала, че кръстът е доста износен.
— Да.
— Трябва да знаеш, че повечето артефакти от мисиите не са. Този явно е носен много насам-натам. Може би е принадлежал на пътуващ монах като лична света реликва. Или е пътувал много по някаква друга причина.
— А скъпоценните камъни? Какво можеш да кажеш за тях?
Чавес погледна отново в стереозума.
— Камъните са красиви, но грубо обработени. Това е една от причините да го датирам отпреди въстанието. Струва ми се, че има един изумруд, няколко тюркоази, прекрасен нефрит, яспис и изключителен като качество тъмночервен гранат. Бих предположил, че всички произхождат от Новия свят.
— Откъде го е взел нашият човек?
Чавес поклати глава.
— Може да е принадлежал на някоя стара испанска фамилия. Или пък индианец християнин може да го е скрил по време на въстанието на пуебло и после да се е предавал тайно от поколение на поколение в неговото семейство. Такова нещо е документирано. Доста индианци след бунта продължават тайно да изповядват християнството. Фактически много религиозни предмети отпреди революцията днес са оцелели у пуебло, грижливо съхранявани в техните кива20.
В този момент Нора усети нечие присъствие зад тях и се обърна, за да види Конър Дигби, който влизаше в лабораторията.
— Чух за удивителното откритие. Може ли да го видя?
— Разбира се — каза Нора и стана от стола, за да може той да седне. Дигби вече се беше отървал от синия блейзър и раираната вратовръзка и сега носеше спортно сако и риза с отворена яка. След постъпването си беше тих и не се натрапваше, докато оправяше своя кабинет, пренасяше книгите и списанията, без да се набива на очи. Към Нора беше дружелюбен и твърде почтителен. Направи ѝ впечатление на наистина мил човек, който желае да се впише и да се разбира с всички.
Дигби погледна през окулярите и подсвирна.
— Това се казва находка. Колко е стар?
— Отпреди бунта — отговори Чавес. — Бих казал, че е най-малко на четиристотин години.
— Удивително. — Дигби стана. — Извинете, че ви прекъснах, но много исках да видя за какво се вдига толкова шум. А сега ви оставям да работите.
— Не се притеснявай — усмихна се Нора и отново седна на мястото си. След като Дигби си тръгна, тя се обърна към Чавес: — Още нещо, което да включа в доклада си за ФБР?
Чавес изду устни.
— Можеш ли да ги накараш да го подарят на института, след като свършат с него?
Нора се смръщи. Въпросът за собствеността на кръста не ѝ беше хрумвал досега.
— Ако не е откраднат — отговори тя, — ми се струва, че принадлежи на наследниците на нашия човек.
— О, да, разбира се. Бих искал да ти покажа още нещо. Обърни го отново, ако обичаш.
Нора го направи.
— Виждаш ли тези печати?
Тя се взря по-внимателно. Наистина в мекото злато се виждаше нещо като два кръгли отпечатъка. Някакви символи, почти изтрити.
— Това вероятно са маркировките за пробата и каратите. Ако успееш да получиш ясно и увеличено изображение, ще ги огледам. Те много ще помогнат за определянето на годината и произхода му.
Той подчерта думите си с повдигане на рунтавите вежди.
16.
Кори гледаше, докато Хъки стовари торбата, пълна с оборудване за скално катерене и рапел, върху земята. Той отвори ципа и започна да вади нещата: две сбруи, въже, жумари21, протриващи устройства22 и гри-гри23. Оборудването беше добро и повечето неща бяха чисто нови. Някога от края на хълма до каньона водел стръмен път, но отдавна беше отнесен от поредица свлачища, които не бяха оставили друг начин за спускане, освен с помощта на въже. На двайсетина метра под тях тя можеше да види голяма купчина рудни отпадъци, които образуваха нещо подобно на плоска площадка пред мястото, където се намираше входът на рудника.
20
Помещение, изградено изцяло или частично под земята, използвано от мъжете пуебло за религиозни церемонии. — Б.пр.