— Вероятно това е причината за срутването — каза Хъки. — Решили са по лесния начин да се опитат да освободят миньорите, но тротилът само е влошил нещата.
Наведе се над сандъка и с върха на обувката си повдигна капака. Той се отвори и отдолу се показаха изгнили покрити с парафин пръчки и снопчета жици.
— Боже мили! — възкликна Кори и отстъпи крачка назад.
— Внимавайте — каза Хъки и я стрелна с поглед, — защото може всеки момент да избухнат. Хайде да го преместим.
— Чакайте… ще го вдигнете ли? Не мисля, че това е добра идея…
Обаче Хъки вече вдигаше изгнилия сандък. Хванал го с две ръце, той затрополи по земята покрай нея… след това се препъна в парче скала и стовари сандъка пред краката ѝ. Сред трясъка на цепещото се дърво пръчките тротил се разлетяха във всички посоки.
С писък Кори отскочи назад, в паниката си да се махне по-скоро падна и се стовари по задник в пясъка, удряйки гърба си в купчината отломки. Сред вдигналия се облак прах чу Хъки да се смее гръмогласно.
— Какво, по дяволите, става? — извика тя.
Хъки се смееше толкова силно, че му отне минута да успее да си поеме достатъчно въздух, преди да заговори.
— Трябваше да видиш изражението си, когато изпуснах сандъка! Приличаше на овца, ударена от гръм! — Той си пое дъх със зейнала уста и отново започна да се смее, превивайки се на две. — Реших, че сигурно нищо не знаеш за тротила, и очевидно се оказах прав. Това вещество не е като динамита. Няма да се взриви без детонатор. И колкото повече остарява, толкова по-инертно става. Корин, сигурна ли си, че не трябва да се върнеш за още една или две години в академията, преди да излезеш на полева работа, а?
Кори се съвзе и се изправи на крака. Лудото блъскане на сърцето ѝ бързо отзвуча, а ужасът ѝ беше сменен от гняв, който повече не можеше да бъде контролиран. Тя се обърна с лице към Хъки.
— Копеле! — изруга го.
— Ей, просто малко се позабавлявах. Хайде сега, това, че си във ФБР, не значи, че човек не може да се пошегува с теб. Ако искаш да бъдеш с момчетата, трябва да свикнеш със закачките.
— Момчетата! — повтори Кори. — Имаш предвид онези с пишка между краката? Защото това със сигурност не важи за теб. Само някакво чудо без пишка може да сметне подобна ученическа шега за смешна. Особено на място като това. Ядосан си, защото определих костта, която намери, за овча. Каквато всъщност е, но ти не можеш да понесеш жена да ти натрива носа. По-добре е да свикнеш обаче, защото аз ще стана директор на ФБР, докато твоят неандерталски задник ще продължава да разкопава стари кенефи и да бута стени.
Докато тя му триеше сол на главата, лицето на Хъки силно пребледня. Кори замълча, дишайки тежко, защото ѝ бяха свършили въздухът и обидите. Той се беше вторачил в нея, свил юмруци, и за миг тя си помисли, че може да я нокаутира. Обаче не го направи.
— Сега ще завърша с претърсването — заяви тя вече спокойно. — Направи ми услуга и недей повече да говориш с мен.
Докато Кори довършваше предпазливия оглед на срутването, Хъки напусна шахтата, за да чака отвън. Когато свърши, тя пое обратно към входа, влезе в порутената дървена постройка и огледа осветената тук-там от слънчеви петна вътрешност, на която също направи снимки. В сумрака се виждаха големи железни зъбни колела и други странни машинарии, покрити с паяжини и прах. Обаче нямаше и намек, че мъртвият мъж някога беше стъпвал тук, както и никакви улики какво може да е търсил. Върнаха се обратно до мястото, където висеше въжето. Кори нагласи самохватите и започна да се изкачва, последвана от Хъки, който беше мълчалив и мрачен.
Другите двамата агенти ги чакаха горе. Уотс го нямаше, защото се разхождаше из призрачния град.
— Намерихте ли нещо? — попитаха мъжете своя началник, но той мина между тях, без да отговори. Свали сбруята, издърпа висящото от скалата въже, нави го и заедно с оборудването го прибра в торбата. След това я преметна през рамо.
— Хайде да се махаме оттук — нареди на сътрудниците си, без да се обръща.
17.
Кори спря и отстъпи назад в претъпканото и тихо помещение на криминологичната лаборатория, за да се възхити на своята сръчност. За пръв път извън упражненията в академията беше извършила истинска реконструкция на лице и беше доволна от резултата. Дори нещо повече — нямаше търпение да види крайния резултат, да види лицето на жертвата, отишла си преди седемдесет и пет години, върнато отново към живот. Способността да възкресява лицата на мъртвите будеше у нея почти религиозно чувство.