— Моля, не ставайте — каза Кори, но той вече беше на крака и се здрависваше с нея.
— Една, нашите гости имат нужда от кафе и сладки. И може би мляко?
— Нямам нужда от нищо, благодаря — отказа Кори.
— Аз никога не казвам „не“ на домашните сладки — вметна Фаунтин с усмивка.
— Чудесно, Една, донеси каната и повече сладки. — Дядото на шерифа се отпусна обратно на креслото с помощта на сложения близо бастун. — Седнете ей там, млада агент Суонсън — посочи той дебело тапицираното канапе за двама. — А ти, господин Фаунтин, седни на почетното място.
— Благодаря — отговори адвокатът с проблясващи иззад очилата очи. — Вече съм ти казвал: извън съдебната зала за теб съм Чарлс.
— Като стана дума за съдебна зала, така и не ти платих за времето, което отдели за онази работа с проклетото отчуждаване за обществено ползване.
Фаунтин махна с ръка.
— Всичко бих направил за вашето семейство.
Кори седна и постави папката с джобове до себе си. Шерифът се настани на стол в другия край, а госпожа Уотс се върна с поднос, на който имаше кана с кафе, сметана, захар, чаши и купа със сладки.
— Може би и аз ще пия една чаша — каза Кори, която цяла сутрин умираше за кафе, а това миришеше божествено: силно и черно, а не като редкия боклук, който поднасяха в Албакърки.
— Знаех си — зарадва се възрастният мъж, докато ѝ наливаше чашата. — Още щом ви видях, разбрах, че си падате по кафето.
Госпожа Уотс също седна.
— Как е сега ухото ти? — попита тя Хоумър.
— Добре. Откъсна ми само толкова, колкото да ми остане белег от престрелката. Нещо, с което ще се хваля, когато един ден седя на това седло с накланяща се облегалка.
— Все още си мисля, че трябваше да гръмнеш в главата този негодник Ривърс — каза дядо му.
Шерифът се засмя.
— Във федералния затвор ще се погрижат добре за него.
Настъпи миг мълчание. Кори, за да подтикне разговора, се обади:
— Имате впечатляваща сбирка от награди. В младостта си вероятно сте били шампион. Футбол или друга игра?
Фаунтин се засмя, а старецът се изкикоти силно.
— Не са мои — обясни той. — Това са наградите за точна стрелба на Хоумър.
Кори погледна към шерифа и с изненада видя, че се е изчервил.
— Не знаехте ли? — попита възрастният мъж. — Хоумър е страхотен стрелец. Та той има три награди за висше майсторство от националните шампионати на Националната оръжейна асоциация.
— Дядо, остави това — измърмори Хоумър.
Старецът отново се изсмя.
— Всички тези трофеи лежаха навсякъде у тях: под кревата, в шкафа и събираха прах. И щом той не иска да ги излага, аз със сигурност ще го направя. — Възрастният мъж намигна на внука си. — Това е най-малкото, с което може да ми се отплати за стария ми чифт колтове.
Кори стрелна с поглед двата револвера на шерифския колан с новопородено уважение.
Хоумър отпи глътка кафе и малко се премести напред на стола, очевидно нетърпелив да смени темата.
— Агент Суонсън носи малко снимки, които иска да ви покаже.
— Да, наистина съм любопитен да ги видя. — Дядото погледна към Хоумър. — Има ли нещо общо с твоята теория?
— Боже мой, не.
Кори ги изгледа.
— Каква теория?
Тъй като шерифът не отговори, старецът попита:
— Е, ти ли ще ѝ кажеш за своите шантави идеи, или трябва за да го направя?
— Нищо особено — каза Хоумър малко плахо. — Нали разбрахте, че тук винаги сме имали проблем с иманярите и грабителите. Както и всички подобни места в отдалечения Югоизток. Държа под око обичайните заподозрени. Обаче напоследък, макар да няма нарастване на грабежите, увеличил се е броят на антиките, които излизат на пазара без всякакви документи за произход.
— Може да е частен колекционер, който има нужда от пари — вметна Фаунтин, — и разпродава под масата артефакти с неясен произход.
Хоумър кимна.
— Възможно е.
— Възможно е и моят внук да е прекарал твърде дълго време без шапка под слънцето — отбеляза дядото на шерифа.
— Главата си ми е наред — изтъкна младият Уотс. — Ти го нарече теория, а аз просто — любопитно. Както и да е. Човекът, чиято самоличност се опитваме да открием, е мъртъв от седемдесет години.
Кори разтвори папката с джобовете.
— Преди да ви покажа снимките, искам да ви обясня какво ще видите. Това е само лицева реконструкция, основаваща се на познанието ни за анатомията на черепа на мъжа. Със сигурност приликата няма да е пълна. Моля да ми кажете, ако дори малко прилича на човек, когото сте познавали. Не бързайте.