Дядото на шерифа кимна.
— Кога е умрял този човек?
— Предполагаме, че около 1945 г. или малко по-късно.
— През 1945-а съм бил на пет години! — възкликна старецът. — Как ще го позная?
— Осъзнавам, че това е авантюра — призна Кори.
— Добре де, ще направя всичко възможно. А сега дайте да видим снимките.
Кори извади първата от джоба: беше анфас на реконструкцията, за която беше хвърлила толкова труд. Подаде му я и старият Уотс се вторачи в нея, смръщи чело и устните му замърдаха, но не издаде звук.
— Ето още една — каза Кори и му подаде полуанфас на лицето.
Той ги държеше по една във всяка ръка и местеше очи между тях, а долната му устна беше издадена напред.
— Има ли други?
Кори му връчи профила. Той се загледа в него. След това подсмръкна силно.
— Съжалявам, но не го познавам.
— Дядо, сигурен ли си? — настоя Хоумър.
— Никога не съм го виждал. Млада госпожице, съжалявам, че ви разочаровах.
Кори събра снимките.
— Може ли да се сетиш за други хора наоколо, които биха могли да го познават? — попита Фаунтин. — Нали разбираш, старци, които са още с акъла си. По-възрастни от мен. И от теб, ако това изобщо е възможно.
Старият Уотс се изсмя.
— Трудна задача. — Помълча известно време, след това откъсна лист от лежащия наблизо бележник и започна да пише. — Ето — той подаде на Кори листа, на който с несигурна ръка бяха написани две имена. — Хоумър знае къде може да намери тези хора. И двамата са на осемдесет и пет или по-стари.
— Благодаря, сър.
— Вземете си още сладки.
Бяха нейните любими масленки с парченца шоколад, но успя учтиво да откаже. Адвокатът обаче си взе няколко, когато мина край купата.
— Макар дядо да не разпозна човека, реконструкцията ви е забележителна работа — отбеляза Хоумър няколко минути по-късно, докато вървяха към джипа. — Дори на снимките изглежда като жив.
— Благодаря. Още в училище в часовете по изкуство обичах да работя с глина, когато имах възможност. Никога не ми е минавало през ума, че може да се окаже полезно за кариера в полицията.
Шерифът се смръщи, когато погледна листа хартия с нечетливия почерк на неговия дядо.
— Кларк Стауденмайр и Мерилу Фос.
— Трябва да проверим и местния вестник — изтъкна Кори. — Може да има снимки в тогавашните броеве.
— Сградата на „Сокоро Реджистър“ изгоря през 1962 г. и пожарът унищожи всички вестници — поклати тъжно глава Фаунтин.
Уотс продължаваше да оглежда листа.
— Фос живее в града, но Стауденмайр живее доста далеч в подножието на планината. Предлагам да отидем първо при него.
— Шерифе, вие сте най-необикновеният човек, когото съм срещала — заяви Кори.
Уотс вдигна очи от листа.
— Защо?
— Ами, получили сте всички тези награди и не се фукате. Дори чух, че сте позволили на онзи боклук Ривърс пръв да стреля.
За миг си помисли, че той отново ще се изчерви, но Уотс само се подсмихна.
— О, по дяволите. Упражненията и търпението са причина за много от тях. А и вие още сте млада, имате достатъчно време пред вас. Как се представяте на стрелбището на ФБР?
— Ужасно.
— О, не вярвам да е толкова зле.
Кори бързо отмести очи.
— Кори, какъв е проблемът? — чу го да я пита тихо.
— Не е точната стрелба — отговори тя откровено за своя собствена изненада, — а нещо… нещо друго.
— Имате предвид малката врява на къмпинга „Връх Кедро“?
Кори се обърна да го погледне.
— Какво чухте?
— Аз към шериф — сви рамене Уотс, сякаш това обясняваше всичко. След това попита, нарушавайки настъпилото мълчание: — На колко години беше момичето?
— Кое момиче?
— В лагера.
Кори помълча малко.
— На седем.
— Някога и ти си била на седем. Какъв беше баща ти?
— Мил.
Отново настъпи мълчание.
— Вуйчо ми беше мръсникът. Братът на майка ми.
Уотс въздъхна и поклати глава.
— Кори, не съм достатъчно възрастен, за да те поучавам.
— Хубаво.
— Обаче мога да ти кажа следното: когато насочиш пистолет с намерение да убиеш някого, това може да извади на повърхността всякакви неща. Неща, които дори сам не си даваш сметка, че помниш. Може да гръмнеш петима от лошите, но при шестия нещо ти става… — Той замълча за кратко. — Ченгетата не обичат да го признават, но е истина. Ще ти кажа нещо: ако някога престане да те е грижа, значи вече не си за тази работа.