— Може би не — каза Кори, — но щом имат една и съща фамилия, трябва да се срещнем с него. Утре сутринта не мога, защото трябва да представя случая на седмичните ни събрания, но следобед съм свободна. Ако е удобно и за вас.
— За мен е — отвърна Уотс.
— Мисля да пасувам — заяви Фаунтин. — От онова, което съм чувал, посещението на Гауер няма да е приятно.
20.
За случая Нора си сложи най-хубавия костюм и щом влезе в залата за инструктаж на ФБР, на мига се зарадва, че го беше направила. Помещението беше пълно от край до край с млади мъже и жени в безупречни сини и сиви костюми, с лъснати обувки и сияещи лица. Това беше твърде далеч от непринудеността в института да се ходи на работа по джинси и тениска. Изглежда, дори в Ню Мексико ФБР продължаваше да спазва строгия си дрескод. Беше ѝ особено приятно да е тук, след като по-рано Уайнграу беше минала през кабинета ѝ, за да я похвали, че работи добре с правоохранителните органи.
— Онова, което правите, е безценно за политиката на института — беше ѝ казала тя. Освен това отдел „Връзки с обществеността“ на института беше пуснал съобщение до печата за безплатното сътрудничество с ФБР и „Албакърки Джърнал“ го беше отпечатал. Разбира се, много от подробностите не бяха споменати, включително златния кръст, Хай Лоунсъм и трупа, но въпреки това историята беше положителна.
Нора седна на място в края на залата, докато човек на име Лейтроп изнасяше презентация с пауър пойнт, посветена на лицевата реконструкция, като използваше снимки с лицето на умрелия човек.
— Приложихме метода, описан от Тейлър и Ейнджъл в „Черепно-лицева идентификация в съдебната медицина“ — говореше той с претенциозен британски акцент и сочеше снимка с реконструираното лице на починалия човек. — Смятаме, че той осигурява по-добри резултати от компютризираната криминология. Нали така, агент Суонсън?
Кори кимна отсечено и Лейтроп продължи да показва снимките.
— Определихме — заяви той, — че нашият човек е измършавял мъж на петдесетина години, с оплешивяващо теме с кичур коса, останала на главата, и обветрена кожа заради годините, прекарани на открито под слънцето. Взехме всичко това под внимание, докато грижливо реконструирахме лицето и добавихме бръчки, кичур и подходящ тен на кожата. Смятаме, че сме постигнали отлична прилика, и доказателството е, че вече знаем неговата възможна самоличност.
Той се огледа.
— Имате ли въпроси?
Мнозина вдигнаха ръце и Лейтроп избра една от тях.
— Това добре, но за убийство ли става дума?
Кори понечи да отговори, но Лейтроп я прекъсна.
— Нищо определено засега не може да се каже — заяви той. — Поне от съдебномедицинска гледна точка.
— Обаче вече е официален случай, нали? — попита някой друг.
Този път отговори Кори.
— Да, случаят е официален, одобрен от отговорния специален агент.
Имаше още няколко въпроса как Лейтроп е реконструирал лицето, какво включва същинският работен процес, на които той отговори със завидна самоувереност и показност, докато Кори стоеше до него.
— Благодаря ви, доктор Лейтроп — каза Кори доста рязко, когато въпросите свършиха. Тя взе думата, след като патологът кимна и се оттегли, сядайки на мястото си с доволна усмивка. — Вчера — започна — шериф Уотс и аз показахме снимките на някои възрастни хора в района на град Сокоро и установихме, че вероятната самоличност на жертвата е някой си Джеймс Дулин Гауер. Засега единственото, с което разполагаме, е името, но ще опитаме да потвърдим неговата самоличност и да изясним подробности за неговия живот. А сега искам да ви представя доктор Нора Кели, старши куратор в Археологическия институт на Санта Фе. Доктор Кели разкопа останките и проучва артефакта, намерен с тялото. Доктор Кели, заповядайте.
Нора стана и се качи на подиума. Тя също беше приготвила кратка презентация с пауър пойнт и я задейства с дистанционното, което Кори ѝ подаде. В института изнасянето на лекции се беше превърнало в нейна втора природа и скоро малката нервност, която беше изпитала при изправянето пред зала, пълна с държавни служители, напълно изчезна.
На екрана се появи първата снимка: златният кръст на фона на черно кадифе. Той проблясваше слабо и в залата се понесе мърморене.
— Аз и д-р Орландо Чавес огледахме кръста и имаме вече някои предварителни заключения. Изглежда, е от времето на испанската колониална власт, отпреди бунта на пуебло, което значи между 1598 и 1680 г. Вероятно е изработен в Новия свят, като златото и скъпоценните камъни са с тукашен произход.