Тя показа следващия слайд: близък план на инкрустираните тюркоази.
— Установено е, че тюркоазите идват от старата мина за тюркоази Чалчиутл сред хълмовете Серило, южно от Санта Фе. Тя е значителен източник на праисторически и исторически тюркоази. Притежават много характерен зелен цвят и структура. По-трудно е да се определи произхода на другите скъпоценни камъни, обаче може да се каже, че нефритът навярно е от Централно Мексико. Изработката на кръста е особено изкусна и вероятно е дело на майстор златар от Мексико Сити. Много е вероятно да е бил донесен в Ню Мексико от някой свещеник като личен култов предмет.
Тя извади на екрана следващия слайд.
— Има няколко, както изглежда, необикновени маркировки за пробата и каратите върху кръста, които сега се проучват от моя колега от института.
Нора завърши представянето с думите:
— И накрая, след като всички вие сте от правоохранителните органи, ще ви бъде интересно да чуете, че този артефакт няма документирана история или произход. Доколкото знаем, не е част от някоя обществена или частна сбирка, също така няма документирана кражба на подобен предмет. Засега това е всичко, което можем да кажем, обаче щом проучим маркировките за проба и карати, ще научим много повече. Благодаря за вниманието.
Кори пристъпи към подиума.
— Благодаря, д-р Кели. Има ли въпроси?
Десетина ръце се стрелнаха нагоре.
— Колко струва този артефакт? — попита човек от залата.
— От историческа гледна точка става дума за много рядък предмет. От опита си знам, че няма друг подобен кръст.
— На свободния пазар? Може ли да ни посочите стойност?
— Предполагам, че може да достигне шестцифрено число.
— Какъв е този бунт на пуебло, който споменахте? — попита друг.
Нора се беше колебала колко исторически фон да предложи на групата. Когато огледа залата, осъзна, че повечето агенти вероятно произхождаха от други части на страната и не знаят почти нищо за местната история.
— Добър въпрос — кимна тя. — Нека ви дам малко исторически контекст. Ню Мексико е заселено за пръв път от европейци през 1598 г. Групата колонисти е предвождана от испанския конквистадор дон Хуан де Оняте. Между тях има и неколцина свещеници. Тези отци се пръсват из всички покорени поселения на индианците пуебло по протежение на река Рио Гранде, където издигат мисионерски църкви. Църквите са се нуждаели от църковна утвар, като кръстове, камбани, бокали, статуи на Дева Мария — такива неща. Затова в Мексико Сити започват да бълват свети предмети, за да снабдяват църквите по протежение на северната граница. След като имат достъп до изобилие от злато, сребро и скъпоценни камъни, които се изливат от рудниците, някои от тези култови предмети са били твърде впечатляващи. Те били изнасяни от Мексико Сити и разпределяни сред мисионерските църкви из Ню Мексико. Смятаме, че случаят с този кръст е такъв. Той е доста износен, затова предполагаме, че го е носил някой падре, а не е стоял в църква.
През 1680 г. индианците въстават, избиват четиристотин колонисти и десетки свещеници и прогонват останалите испанци от Ню Мексико. Това е Бунтът на пуебло. Индианците се заемат да заличат всяка следа от испанската окупация. Разрушават къщите, изгарят църквите, трошат кръстовете и разбиват статуите. Всички, които се били кръстили, били подложени на ритуално измиване. Всички бракове, сключени пред свещениците, били разтрогнати. Затова е рядкост заради разрушенията да се намери такъв предмет. Особено направен от злато.
— Защо „особено от злато“? — попита някой.
— Защото пуебло започват да мислят за златото като за прокълнат метал, който подлудил испанците. Златото било причината да бъдат заробени в рудниците. Говори се, че скрили и запушили тези рудници, така че испанците да не могат да ги отворят отново, ако се върнат. И когато испанците се връщат през 1692 г., доколкото знаем, някои от рудниците така и не били открити.
Вълнението и интересът в залата се бяха усилили. Злато, помисли си Нора. Вълшебната дума.
— Защо човек би носил подобен кръст през 1945 г.?
— Не знаем.
— Трябва да го е взел отнякъде.
— Може би се е предавал от поколение на поколение в семейството на човека. Или пък го е намерил, или го е задигнал. Както казах, не успяхме да намерим документални доказателства, като се изключат маркировките, които споменах. Възможно е никога да не научим откъде се е появил.