Още ръце се стрелнаха във въздуха, из залата се понесоха възбудени гласове. Моруд, началникът на Кори, стана и се обърна към групата с вдигнати ръце. В залата се възцари мълчание и ръцете една по една се прибраха.
— Бих искал да припомня, че това е потенциално разследване на убийство. Златният кръст е интригуващ, но да не отместваме очи от същественото. Засега няма причина да смятаме, че е свързан със смъртта на мъжа. Дори тя да е насилствена. Онова, което намирам за по-важно, са признаците за насилие: спуканият череп, счупените ребра, мулето е застреляно в главата. Те, а не кръста, имат отношение към факта дали мъжът е станал жертва на убийство, или не.
Той се обърна към Кори.
— Според теб колко сериозни са понесените от жертвата рани?
— Честно казано, никоя от тях не е смъртоносна или осакатяваща. Сякаш е паднал от мулето си.
Изявлението предизвика приглушен смях.
— Не бих бързал със заключенията — изтъкна Моруд. — Може да се е бил, освен това е възможно да е имал много по-сериозни вътрешни наранявания. Провери ли?
— Да, сър. В коремната кухина не бяха открити признаци за кървене. Органите са още в лабораторията, но засега нищо не сочи вътрешни наранявания. Предвидено е останките да бъдат сканирани с компютърен томограф, което ще ни даде по-определен отговор.
— Чудесно. Д-р Лейтроп? Отправям на вас и агент Суонсън похвала за чудесната лицева реконструкция.
— Благодаря, сър — отговори Лейтроп. — Искрено благодаря!
Кори слезе от подиума. Направо не можеше да повярва, че този задник Лейтроп си беше присвоил заслугите за нейната лицева реконструкция. Може би трябваше да възрази, когато Моруд предложи деликатно Лейтроп да присъства на доклада. Тя се беше съгласила и след това той брутално си приписа нейната работа.
Видя Нора, която идваше към нея.
— Чудесна презентация — поздрави я Кори. — Високо оценявам жеста. Благодаря.
— Радвам се, че можах да помогна. — Нора я изгледа внимателно. — Ти добре ли си?
— Да — измърмори Кори под нос, докато си подреждаше папките и прибираше компютъра.
Докато залата се изпразваше, Моруд стана и дойде да поздрави Нора.
— Д-р Кели, искам да ви благодаря за днешната лекция.
— Няма защо.
— Както сама видяхте, кръстът предизвика значителен интерес.
— Злато, скъпоценни камъни, изгубени рудници — това винаги предизвиква хорския интерес.
— Понякога дори прекалено — отбеляза той и се обърка към Кори. — Свършила си чудесна работа с реконструкцията.
— Сър, трябва да знаете, че д-р Лейтроп си приписа заслугите за работа, която аз…
Моруд вдигна ръка.
— Д-р Лейтроп е световен специалист по разликите между черепите на кон и муле. Това ли искаш да ми кажеш? Защото не желая да слушам никакви оплаквания.
Кори замълча, а по лицето ѝ плъзна руменина.
Гласът на Моруд омекна.
— Един съвет: позволявай на другите да споделят заслугите с теб дори да не го заслужават. Това ще подейства чудотворно на твоята кариера. — Той се наклони към нея. — Аз зная чия е реконструкцията и съм човекът, който има значение.
— Да, сър.
Моруд се обърна към Нора.
— Ако нямате нищо против, искам да поговоря с Кори на четири очи.
— Разбира се.
Нора остави двамата насаме в съвещателната зала. Кори видя, че на лицето на Моруд се появи строго изражение.
— Трябва да говоря с теб за Брад Хъки — каза той.
— Какво за него?
— Двамата сме водили няколко разговора по въпроса колко е важно да се разбираш с всички. Дори с онези, с които ти е трудно. Във ФБР отдаваме голямо значение на поддържането на добри работни отношения. В основата на нашата работа е да влизаме в контакт с противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове.
Кори се вторачи в Моруд и почувства прилив на гняв.
— И какво точно каза Хъки?
— Каза, разбира се, аз не му вярвам напълно, че е трудно да се работи с теб, че не проявяваш уважение и не си отворена за сътрудничество.
Кори изчака секунда.
— Нещо друго?
— Че си сбъркала вида на кост, намерена от него, и си се намесила в съставянето на неговия протокол за свършената работа.
— И му вярвате?
Кори не възнамеряваше да използва толкова предизвикателен тон и въпросът ѝ, изглежда, изненада Моруд.
— Не, не му вярвам, като изключим факта, че случаят показва неуспеха ти да се разбираш с хората.
Кори си пое дълбоко дъх.
— Напълно съм готова да се разбирам с „противни, ретроградни, гадни и дори криминални типове“ като част от работата ми.
— Радвам се да го чуя, но…