— Защо да не ида аз, а вие да останете тук? — възрази Кори. — Аз не съм толкова заплашителна. Вие сте едър и висок, освен това в униформа.
— Да, но… — Уотс не завърши изречението, но беше очевидно, че тази идея не му харесва.
— Аз съм въоръжена и обучена — добави Кори.
— Просто се чудя — изсмя се Уотс, — какво ще си кажат хората тук, ако остана в колата, а вие отнесете куршум.
— Всички тези многознайковци и салонни смелчаци ще ви дадат медал, защото признавате равенството на половете — изтъкна Кори, докато слизаше.
Нора чакаше заедно с Уотс, докато Кори бавно се приближи до верандата и застана в подножието на стълбите.
— Джеси Гауер? — извика тя. — Вътре ли сте?
Нямаше отговор.
Нора гледаше как Кори се качва по стълбите и чука на вратата.
— Джеси, вътре ли сте? Аз съм Кори Суонсън.
Вратата се отвори бавно, сякаш някой призрак я беше дръпнал, и се появи подобен на плашило мъж — облечен в избелели дрехи, с издължено лице, дълга жълтеникава коса, вързана на чорлава конска опашка, която му стигаше практически до кръста. Носът му имаше вид на счупен и зараснал накриво. Няколкодневна брада дооформяше вида му на ужасна човешка развалина. Със сигурност е наркоман, помисли си Нора. Метамфетамини или хероин. А може би и двете.
— Кой? — попита мъжът най-накрая.
— Кори Суонсън, ФБР. — Нора гледаше как му показва значката и удостоверението за самоличност, след това му протегна ръка. Мъжът се вторачи в ръката сякаш изгубил ума и дума.
— Не може да влезете — заяви той и започна да отстъпва назад.
— Няма нищо, не се притеснявайте. Няма нужда да влизаме. Просто искаме да ви зададем няколко въпроса…
Но вратата се затвори и се чу шум от превъртане на ключ.
И сега какво, помисли си Нора.
Шериф Уотс се приготви да слезе от джипа, но Кори му махна да остане вътре.
— Господин Гауер? — извика тя през вратата. — Открихме трупа на мъж на име Джеймс Гауер. Тук сме, за да ви зададем няколко въпроса.
Никаква реакция.
— У него беше намерен ценен предмет.
Пак нямаше отговор.
— Негов потомък ли сте? Търсим законния собственик.
След това обяснение малко по-късно вратата бавно се отвори отново и призракът застана на прага.
— Какъв предмет?
— Ако позволите на мен и моите партньори да седнем на вашата веранда, можем да говорим за това.
Той бавно им махна да идват.
Уотс слезе от джипа и сложи удивителната си шапка. Нора го последва. Качиха се по стъпалата на верандата, където имаше изтърбушен диван и няколко паянтови стола. Всички седнаха, а олюляващият се Гауер се настани на един от столовете. Костеливите му колене щръкнаха през дупките в панталоните.
На верандата беше хладно и ухаеше на борови иглички. Хубаво място, помисли си отново Нора, стига да не обръщаш внимание на боклуците в двора.
Тя огледа Джеси Гауер по-внимателно. Зениците му бяха разширени, а самият той изглеждаше отпаднал. Много отпаднал. Тя се запита как ли получава наркотиците си толкова далеч?
— Разкажете ми за този предмет — подкани той.
— Първо, имате ли роднинска връзка с Джеймс Дулин Гауер?
— Искам да знам за „ценния предмет“.
— Ще научите за него — обясни Кори, — щом веднъж установим вашата връзка с Джеймс Дулин Гауер, ако изобщо имате такава.
Официалният тон или може би намекът за липсата на връзка, изглежда, го събудиха. Той стана.
— Да ви го начукам.
— Добре — каза Кори, — хайде да си вървим. — Тя се обърна към Уотс. — Очевидно няма нищо общо с Джеймс Дулин Гауер и златния предмет.
Щом чу последните думи, мъжът спря на място.
— Златен предмет ли?
Кори се вторачи в него.
— Господин Гауер, трябва да знам дали ще ни сътрудничите.
— Ще сътруднича. Ще го направя. — Той се отпусна отново на стола. След дълго мълчание каза: — Джеймс Дулин Гауер е моят прадядо.
Кори извади снимка.
— Това той ли е?
Гауер взе снимката с трепереща ръка и се вторачи в нея.
— Откъде я взехте?
— Това е лицева реконструкция по черепа на човек, намерен в призрачен град на няколко мили оттук. Мъжът е идентифициран засега като Джеймс Гауер.
— Много е добра. Наистина е той.
— Искам да съм сигурна. Ето още снимки.
Той ги прегледа.
— Сигурен съм, че е той. Изчезнал е дълго преди да се родя, но съм виждал достатъчно снимки, за да знам.
Кори прибра снимките.
— Разкажете ни за него.
— Няма много за разказване. Имаше бедно ранчо в Сан Андрес. Правителството конфискува неговото ранчо, както и всички останали около него, когато направиха ракетния полигон „Уайт Сандс“.