— Махайте се от шибаната ми собственост!
Кори също стана, последвана от другите.
— А вие се отървете от наркотиците, защото иначе ще умрете.
— С моя кръст какво ще стане?
— Когато няма да е повече нужен като доказателство, има процес, чрез който можете да предявите своите претенции. Ако наистина сте единственият наследник и не сте умрели дотогава.
Той ги гледаше от верандата, докато те се връщаха при джипа.
— Исусе — възкликна Уотс, — бяхте много корава с този тип. — Внимателно окачи шапката си на закачалката за шапки в задната част на седалката и се настани зад волана, гледайки я с любопитство като Нора. Това избухване беше твърде нехарактерно за нея.
— „Харвард“ и сега това? — изсумтя гневно Кори. — Истинска трагедия. И… — Тя се поколеба.
— Продължавай — подкани я Нора.
— Видях същата гадост в моето семейство. Имам непоносимост към подобни неща.
22.
Кори слезе по бетонните стъпала в мазето на полевия офис на ФБР в Албакърки. Имаше вид на заспал с тъмните прозорци и празния паркинг, което не беше изненадващо, защото беше пет сутринта. Беше се събудила от кошмар — повторение на неточния изстрел, и след това повече не можа да заспи. Накрая се предаде и стана от леглото. След като взе душ и изяде едно енергийно блокче с ядки и сушени плодове, прокарвайки го с две чаши кафе — черно и силно, се качи на колата и потегли на работа. Безпокоеше я скелетът на мулето — Лейтроп се оказа особено потаен при проучването на неговите кости и тя с труд беше успявала да наднича над неговото рамо, докато работеше. По онова време го беше оставила да се налага, защото смяташе, че мулето не е толкова важно, колкото проучването на Гауер. Обаче още имаше въпроси без отговор — особено защо животното е било застреляно, и искаше да разполага с време, за да го огледа по-внимателно, без налагащият се стар патолог да се върти наоколо.
Използва електронната карта ключ, за да влезе в съдебномедицинската лаборатория, и запали лампите. Претъпканият вход беше още по-тесен от обикновено заради пристигналите и неотворени кашони и кутии, натрупани една върху друга. Тя научи, че това беше постоянен проблем. Товарната рампа се намираше срещу лабораторията и коридорът и площадката пред входната ѝ врата се оказваха удобно място да се стоварват новопоръчани запаси, които хората бяха твърде мързеливи да разопаковат и да приберат бързо по местата им. Самият Лейтроп имаше немалка вина за това положение, защото по етикетите се виждаше, че много от пакетите бяха изпратени от фирми за снабдяване с медицински и лабораторни материали.
Кори мина през бъркотията от нахвърляни пакети и кашони, за да стигне до операционната. Тя също беше препълнена с маси за аутопсии с подвижни опори за главата, мивки и съдебномедицинско оборудване. В другия край на операционната имаше хладилник за трупове с няколко отделения. Едно от тях сега беше заето от останките на Джеймс Гауер, а в другото се намираха останките на неговото муле или мъска — по дяволите, никога нямаше да запомни тази шибана дума.
Сложи си престилка, ръкавици, маска и беше готова да започне проучването на останките. Избута една от празните маси до хладилника, извади носилката, прехвърли костите на масата за аутопсии. Преди да премести масата под лампите, отдели време, за да отвори отделението с Гауер и да извади носилката. Заради освежаващото отсъствие на Лейтроп реши да проучи сега и тези останки, когато нямаше кой да ѝ диша във врата. Мумифицираният труп още беше в зародишна поза с една протегната ръка. Тя отново се порази от неестественото положение на тялото. Дори човек, умиращ в агония, не би го заел. А това свличане на кожата на парчета? Също ли беше резултат от прекараното три четвърти столетие в съхнене сред тази пустинна околност? Това също изглеждаше странно.
Тя насочи вниманието си отново към животинските кости и реши да започне проучването си от копитата и краката. Животното може би беше застреляно, защото е било ранено или е окуцяло. Докато работеше, тишината в лабораторията сякаш се усили. Беше свикнала с моргите и труповете, подслонени в тях. Но така и не успя да се отърве от усещането, особено в дни като днешния, когато беше сама в лабораторията, че не са наистина мъртви, а само спят. А понякога дори не спяха, бяха будни и слушаха…
Тя прогони тази смешна мисъл и продължи с визуалния оглед. Нямаше нищо необичайно в копитата и костите на краката, нито видими фрактури. Тазът също изглеждаше нормално. Когато се прехвърли на гръдния кош, забеляза нещо интересно. На третото и четвъртото задно ребро имаше петна, които се открояваха — всъщност бяха само сенки. Вторачи се внимателно в тях. Тръгна към шкафа близо до входа, където се съхраняваха хирургическите увеличителни очила. Разбира се, там имаше няколко кутии, запушващи вратата, които разхвърля с възмущение, за да я отвори. Извади бинокулярни лупи в галилейски стил с 2,5-кратно увеличение24 и си ги сложи на главата. Докато нагласяваше рамката, за да ѝ станат удобни, чу зад себе си пиукане — слабо, но редовно. Може би беше куриерски камион, който се приближаваше на заден ход към товарната рампа? Не, беше твърде рано. Тя затвори вратата на шкафа и избута пакетите обратно пред нея.
24
Подобно на телескопа на Галилео Галилей работят на принципа на пречупването на светлината. — Б.пр.