Докато приглаждаше блейзъра си с дланта на едната ръка, Кори се упъти към затворената врата. Мъжът на стола погледна към нея и по униформата му тя установи, че е рейнджър от БУЗ. Беше логично: престрелката беше станала на федерален терен и Бюрото за управление на земите бе отговорно за охраната на затворника. Те имаха специални агенти, но бяха малко и разпръснати на голяма територия, така че въпросното задължение явно беше възложено на някого малко по-ниско в хранителната верига.
— Специален агент Суонсън, ФБР — представи се тя, когато го наближи, и показа значката, полюшваща се на ремъка на врата ѝ. — Тук съм, за да разпитам заподозрения.
Рейнджърът се изправи и се вторачи в значката и картата за самоличност достатъчно дълго, за да е обидно. Накрая, доволен от видяното, кимна.
— Успех — пожела ѝ насмешливо и ѝ подаде клипборд със списъка на посетителите.
— Какво искате да кажете? — попита тя, докато вписваше своите данни.
— Този тип не е продумал и думичка, откакто е тук, като изключим няколкото мръсни думи към сестрите, когато идват да му сменят превръзката.
Той си взе клипборда, отключи вратата, пусна я да влезе, след това отново я заключи. След като прекрачи прага, Кори спря, за да се огледа. Помещението беше още по-голо от обикновената болнична стая. Нямаше картини, телевизор или гардероб. В средата стоеше едно електрическо болнично легло и в него лежеше стрелецът, едната му ръка бе закопчана с белезници към предпазния парапет.
Кори се приближи. Беше практикувала подобни разпити и бе гледала как други ги провеждат, но сега за пръв път беше сама.
— Господин Ривърс? — каза тя. — Пик Ривърс?
Мъжът я гледаше безизразно. Беше в края на петдесетака, среден на ръст и слаб. Макар да не беше бръснат от дни, косата му беше късо подстригана и сресана.
Тя отново извади значката.
— Аз съм специален агент Суонсън от ФБР. Искам да ви задам няколко въпроса.
Думите ѝ отново не предизвикаха каквото и да било. Мъжът продължаваше да я гледа, но по лицето му не беше изписан нито интерес, нито някакво чувство. Тя почака известно време, докато наум преговаряше въпросите, които беше решила да зададе.
— Обвинен сте в предумишлен опит за убийство на полицай. И сте го извършили на наша територия, което го прави углавно престъпление клас Б. Тоест федерално престъпление. Извършили сте го с револвер „Смит & Уесън“, калибър 357 магнум, което е утежняващо обстоятелство и ще бъде взето предвид, когато определят вашата присъда. С една дума, предстои ви да прекарате дълго време в затвора. И както може би знаете, няма федерална система за условно освобождаване, така че ще излежите целия срок. Господин Ривърс, прегледах вашето досие. Зная, че сте прекарали няколко месеца в окръжния затвор. Но в сравнение с мястото, където сега ще идете, той изглежда като детска градина.
Тя замълча, за да види какво въздействие беше оказала тази реч на затворника, заключен към леглото. Доколкото можеше да прецени, нямаше такова. Мъжът беше плъзгал погледа си нагоре-надолу по тялото ѝ, но това беше всичко.
Тя направи няколко крачки към леглото, за да му покаже, че неговото мълчание не я е уплашило.
— Все още обаче има няколко неща, които можете да направите, за да си помогнете. Да отговорите на моите въпроси например. Защо копаехте в Хай Лоунсъм?
Нямаше отговор.
— Имахте ли някаква причина да смятате, че там ще намерите труп? Или случайно попаднахте на него?
Пак само мълчание.
— През последните няколко години сте изчистили своето досие. Какво беше толкова важно в това откритие, че да си заслужава опита за убийство на ченге?
Ривърс използва свободната си ръка, за да изпразни съдържанието на едната си ноздра в купичка до леглото, но не продума.
Напереното му мълчание започна да става неприятно.
Кори си пое отново дълбоко дъх, като внимаваше да поддържа равен и спокоен тон, а лицето си безизразно.
— Имате само една възможност да си помогнете още тук и сега. Иначе ви очаква много, много трудно време.
Най-накрая в очите на мъжа проблесна интерес и той проговори за първи път.
— Трудно време?
Кори се помъчи да не покаже вълнението, което я обзе, след като успя да изтръгне две думи от заподозрения. Все пак с две повече от онова, което другите бяха успели да постигнат.
— Точно така.
— Е, ще ти кажа нещо — каза той с дрезгав глас. — Може би ще успеем да стигнем до някакво споразумение.