Когато екипът на земята стигна до мястото, където Мич беше излетял от шейната, пилотът на хеликоптера бе претърсил периметър от десетина километра. Видяха криволичещите линии и Джо се вгледа в очертанията.
– Мисля, че се е опитвал да ни затрудни.
– Защо?
– Движил се е в кръгове. Пресичал е дирите си. Или се е изгубил. Но шейната има компас. Би трябвало да знае в каква посока се отправя. Има и карта на Долината.
– Същата, която ми дадохте? – попита Блекстоун и показа брошурата, която Карл Уебър раздаваше на всеки гост в хижа "Лосова глава".
– Да.
– Какви са тези линии?
– Огради на ферми. Дебелите сини линии са пътеки за моторни шейни.
Джо погледна през бинокъл, който агент Блекстоун ѝ беше дал. Снегът блестеше като натрошени стъкла на яркото зимно слънце. Следите от шейната на Дохърти приличаха на бразди в земята.
– Движи се на северозапад – заяви тя.
– Как разбра? – попита Мич.
– Шейната отмества снега встрани. Колкото по-бързо се движи, толкова по-надалеч разпръсква снега и в по-голям ъгъл по посока на движението. Като лодка, която пори водата.
– Какво има на северозапад?
Тя се загледа в картата.
– Няма много неща. По-голямата част е резерват, няколко ферми и водохранилището "Лима". Дохърти може би мисли, че водохранилището"Лима" е пътят му за бягство. Дотам водят два пътя: единият от север, а другият от юг. Сигурно са заснежени и движението е слабо, но се срещат на място, където има други къщи и магистралата.
– Шерифът е предупредил да наблюдават пътищата и да спират всяка кола, която излиза от Долината.
– В момента няма голямо движение, въпреки че хубавото време ще доведе скиори. – Джо захапа кокалчето на показалеца си. – Има и петдесет километра обиколен път. Шерифският отдел не може да следи всеки километър.
– Има патрули с моторни шейни и засилено полицейско присъствие в района – възрази Бианки. – Съседните окръзи изпратиха подкрепления.
Джо погледна надолу към Долината. Убиецът на Трикси беше някъде там. Но къде? И накъде се беше отправил?
– Да продължим на северозапад – предложи тя.
– Уговорихме се да се движим по следите му – отбеляза Блекстоун.
– Той отива на северозапад. А следите са стари. Вижда се, че вятърът снощи почти ги е заличил.
– Не мога да преценя, но вярвам на думите ти, Джо. – Блекстоун каза на пилота да се отправи на северозапад, към водохранилището "Лима", а после се свърза с Тайлър и му съобщи същата информация.
След три километра отново забелязаха дирите на Дохърти. Бяха се насочили право към водохранилището "Лима".
– Дотам има петдесет километра – рече Джо. – И смятам, че той няма достатъчно бензин, особено след като се движи толкова бързо. По пътя има природна преграда – поток. Ще постъпи глупаво, ако се опита да го премине. Трябва да кара покрай него. Ще следва. Завоите и ще удължи пътя си с десет-петнайсет километра.
– Агент Блекстоун – обади се пилотът, – долавям слаб сигнал от джипиеса на заподозрения.
– Можеш ли да го проследиш?
– Опитвам се. Почакайте; Пилотът настрои координатите и хеликоптерът се отправи малко по на север, изоставяйки следите на Дохърти.
Сигналът се усили.
– Защо отива на север? – попита Джо.
– Може би не умее да разчита картата – отвърна Мич, докато гледаше надолу през бинокъла.
– Ако смята да напусне Долината през "Лима", трябва да се движи на югозапад, покрай потока, а не на север... Натам потокът се разширява. Температурата днес ще се повишава. Ледът ще се разтопи и ще бъде по-трудно да го премине.
– Може би го е преминал през нощта.
– Сигналът се усилва – съобщи пилотът. – Намира се на пет километра и стои неподвижно.
Джо се вгледа в картата и се опита да си припомни какво има на това място. Намираха се на границата на резервата и летяха над частни земи, собственост на семейство Йоргенсън.
Йоргенсън.
– Отпред има ранчо, близо до най-широката част на потока. Дохърти не може да знае това, но ако се движи край потока към Северния път, ще попадне във фермата.
– Има ли хора там?
– Семейство Йоргенсън. Отглеждат овце и ги водят в Долината всяка зима, но синът и снаха им остават и се грижат за старите и болните животни, които не могат да стигнат дотам.
"Моля те, Господи, нека не им се случи нищо лошо! Нека няма повече смърт и..."