"Господи, не!"
Зрението ѝ се замъгли, но Джо преодоля страха си.
– Не викай – рече Дохърти. – Направиш ли го, ще го убия. Разбираш ли? Ще го убия.
– Няма да викам. Пусни Джейсън.
– Не! Къде е Лия?
– Казах ти. Няма да ѝ позволя да дойде тук. Ти не искаш да застреляш никого, Арън.
– Не ме познаваш.
Джо си спомни думите на агента от ФБР Ханс Виго. Дохърти трябваше да мисли, че контролира положението и тя го разбира, и му вярва. Майка му го беше оставяла много пъти при непознати, приятели и роднини, без той да знае кога ще се върне да го вземе. Беше я чакал часове до вратата. Беше чакал майка, която не се е интересувала от него, освен ако не е можела да го използва като свое предимство.
Джо не изпитваше съчувствие към човека, убил сестра ѝ, но разбираше какво говори агент Виго. Случилото се в миналото на Дохърти му беше въздействало и го беше превърнало в убиец. Трябваше да го забави и да даде време на Тайлър да дойде. И на всяка цена да опази Джейсън.
Дохърти можеше да я убие, когато застреля Трикси, но не го стори.
– Обичаш ме, нали? – обърна се тя към Дохърти, погледна Джейсън и видя страха, изписан на лицето му. "Не го гледай или няма да успееш."
Очите му се отвориха широко.
– Знаеш, че те обичам.
Джо поклати глава.
– Не си ми го казвал.
– Във всичките писма, които ти написах...
– Не съм ги получила.
– Лъжеш ме от самото начало. Защо да ти вярвам?
– Не лъжа. Не получих писмата ти. – Направи крачка напред. Трябваше да застане между него и Джейсън.
Дохърти тропна с крак.
– Но тя каза, че ти ги е изпратила.
– Ани ли?
Той залитна назад, сякаш му беше зашлевила плесница, и спусна ръката си с пистолета. Оръжието вече не беше насочено към главата на Джейсън.
Джо се приближи още.
– Говорила е с полицията. Разказала им е всичко. Писмата ти са били при нея. Дала ги е на ФБР.
– Не ти вярвам.
– Съжалявам, че те е предала, Арън. Всяка жена, която си обичал, те е наранила. Дори майка ти...
Той пристъпи напред и насочи пистолета към нея.
– Не говори за майка ми.
Дали не сгреши? Къде се бавеше Тайлър? Не смееше да се огледа от страх, че Дохърти ще заподозре нещо.
– Не искам да те нараня, Арън. Ти не си като Дъг Чапман. Съвсем различен си.
– Той беше зъл и жалък тип и обичаше насилието. – На лицето му се изписа отвращение. – Радвам се, че го убих.
– Ти ме предпази от него. Когато ни остави сами в кухнята, той... ме докосна.
– Защо не ми каза?
– Чувствах се неудобно.
– Знаеш, че бих направил всичко за теб. – Поклати глава. – Но ти ме излъга.
– Не съм те излъгала...
– Излъга ме! Каза, че ме обичаш, а после ме заряза заради шерифа, моя враг. Ти разби сърцето ми, Джоана.
Тя примига и се опита да осмисли думите му. Агент Виго беше обяснил, че Дохърти страда от самозаблуди. Това означаваше ли, че чува гласове? И че вярва в неща, които не са истина?
"На външен вид изглежда нормален. Може да функционира в обществото, да работи и да води нормален разговор, – но вярва във фантазии. Заблудите му са реалистични."
Джо преглътна неспокойно и си го представи като малко момче, което нощ след нощ чака майка си да се върне у дома.
,Майката, която е убил."
– Арън, какво искаш от мен?
– Нима не знаеш?
Тя поклати глава и се помъчи да не гледа пистолета и Джейсън, а да се съсредоточи върху звуците наоколо. Наистина ли чу стъпки в кишата зад нея? Не смееше да погледне.
– Исках да споделя живота си с теб, Джоана. Дойдох тук да ти покажа колко много те обичам и че съм твоят герой. Романите ти ми показаха онова, което никога не съм имал. Исках го – заедно с теб. Но ти си лъжкиня.
– Ще дойда с теб. Тръгваме веднага.
– Не ти вярвам. Ти имаше възможност да кажеш на шерифа къде сме.
– Не съм...
– Всичко свърши, Джоана. И за двама ни.
– Пусни Джейсън. Не го карай да гледа.
– Ела тук.
Тя се приближи, протегна ръка и докосна рамото на момчето.
– Стани, Джейсън, и върви.
Забеляза нещо, положи усилия да не поглежда вляво и застана между Джейсън и пистолета.
– Хайде, Джейсън.
Дохърти кимна.
– Не искам да наранявам повече хора, Джоана. – Очите му бяха замъглени от чувства.
Джо не погледна да види дали Джейсън я е послушал, но го чу, че се спуска по склона, и изпита облекчение.
"Джейсън е спасен."
– Вярвам ти – промълви тя.
Разпери ръце да му покаже, че не се страхува, въпреки че беше ужасена. Опита се да го убеди, че му вярва, но всъщност искаше да се обърне и да побегне.