– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието.
Лия се втурна в палатката и Тайлър мигновено разбра, че нещо не е наред.
– Къде е Джейсън?
– Онзи човек го хвана. И Джо.
– Къде са? – Ако разсъждаваше като баща и влюбен, Тайлър можеше да погуби хората, които обичаше най-много на света. Трябваше да мисли като ченге, но не беше лесно.
– На полянката зад скалите.
– Знам пътека дотам. Ще отидем, без да ни види – рече Уайът.
Тайлър информира помощниците си какво е положението и последва брат си. Видя името "Тимъти Кенет Сътън" на надгробната плоча и тялото му се разтрепери от гняв.
За миг си представи подобна надгробна плоча с надпис Джейсън Андрю Макбрайд" и хукна нагоре.
"Идвам, Джейсън."
Уайът го водеше в противоположната посока. Тайлър го погледна озадачено и брат му прошепна: "Довери ми се".
Той продължи да върви след него и скоро видя Джейсън. Синът му беше коленичил на полянката долу. Джо беше разперила ръце и говореше на Дохърти, който бе насочил пистолет срещу Джейсън.
Тайлър извади оръжието си и изпита желание да пръсне черепа на копелето, стисна пръсти и зачака. Уайът му направи знак, че ще отиде на десетина метра от другата страна. Рамото му беше превързано, но той бавно и безшумно премина скалата, без Дохърти да го забележи.
Джо се приближи до убиеца.
"Не, Джо, недей."
Тя сложи ръка на рамото на Джейсън.
– Стани, Джейсън, и върви – каза и застана между момчето и Дохърти. – Хайде, Джейсън.
Дохърти го пусна и минута по-късно Джейсън се скри зад скалата.
Тайлър не чу думите на Дохърти, но Джо промълви:
– Вярвам ти.
– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието – заяви Дохърти и вдигна пистолета.
Джо беше само на пет крачки и отстъпи назад.
– Арън, не искаш ли...
– Само така ще намеря покой, Джоана. Съжалявам.
Тайлър не знаеше къде точно е Уайът, но Дохърти щеше да застреля Джо.
Арън видя движението, но, изглежда, му беше безразлично. Джо отвори уста и извика.
Това изненада Дохърти. Той погледна към Тайлър и насочи пистолета към него.
Тайлър скочи от скалата и се хвърли върху него, преди да успее да стреля. Дохърти падна на земята и изсумтя, но не изпусна оръжието. Шерифът се опита да хване ръката му и да избие пистолета, но Дохърти се съпротивляваше като обезумял.
Уайът дойде на полянката и дръпна настрана Джо.
Тайлър продължи да се бие с убиеца. Дохърти грабна камък и го удари по главата. Макар и зашеметен, Тайлър го държеше здраво. Престъпникът го удари отново. Уайът се намеси и се опита да отнеме оръжието от Дохърти, който беше сложил пръст на спусъка.
Те се боричкаха в мокрия сняг. Студеният въздух прониза белите дробове на Тайлър, докато се мъчеше да си поеме дъх. Заби юмрук в корема на Дохърти, но скиорското яке омекоти удара.
Убиецът го ритна с коляно и премести пистолета между двамата.
Джо наблюдаваше повторение на сцената, случила се преди четири години. Все едно се намираше в топлата им кухня в Плейсървил, а не на смразяващия планински въздух.
Разнесе се изстрел.
– Тайлър! – изкрещя тя. – Не!
Дохърти отмести Тайлър от себе си и се втренчи в очите му.
Тайлър извади пистолета от кобура си и изстреля три куршума в гърдите му.
Дохърти пусна оръжието, залитна назад, раздвижи безмълвно устни и се строполи в снега.
Уайът се хвърли да вземе пистолета на Дохърти, а Джо се втурна към Тайлър.
– Не, Тайлър, моля те, не умирай.
Той поклати глава.
– Няма да умра.
Опитваше се да си поеме дъх. Джо видя обгорилата дупка в якето му, където беше проникнал куршумът, и разкъса плата.
– Уайът, доведи помощ. Извикай Наш или медицинския хеликоптер!
– Мълчи – рече Тайлър. – Нищо ми няма.
– Не мога да загубя и теб. Обичам те, Тайлър! Дръж се!
Тя разкъса и ризата му и потърси рана, но не я намери.
– Нося бронежилетка – каза той, притисна я до себе си и преглътна с усилие. – Въздушната струя на изстрела ме повали.
Джо се разплака:
– Помислих, че...
– Знам. – Той целуна косите ѝ.
– Татко?
– Ела, Джейсън – извика Джо.
Момчето се приближи и се поколеба, а после коленичи и прегърна баща си и Джо.
– Добре ли си?
– Всички сме добре.
Джо помилва лицето на Джейсън.
– Обичам те, хлапе.
Той кимна. Очите му се насълзиха.
– Ще се омъжиш ли за татко?
– Да – усмихна се тя.