– Ами ранчото на Уъртингтън?
– По-близо е, но не мога да закарам Бен там. Твърде стръмно и скалисто е. – Уайът се прокашля. – Налага се да се довериш, Тайлър.
Тайлър прокара ръка по лицето си. Доверие. "Доверието трябва да е взимно" – помисли си, но не каза нищо.
– Имам ти доверие, Уайът. Позволих ти да вземеш сина ми.
Само че Джейсън предпочиташе да играе видеоигри, отколкото да броди в дивата пустош. Донякъде все по-усамотеният му начин на живот, след като майка му почина, го накара да отиде сред природата. Тайлър искаше синът му да има семейство, а Уайът беше единственият им роднина. Но докато Тайлър и Уайът се оживяваха в суровите условия сред природата, Джейсън беше хлапе, израснало в Сан Диего и Далас и не познаваше природата.
– Ще се обадя точно в седем – добави Уайът.
– Ще бъда тук.
Тайлър изключи предавателя. Не разбираше защо реши да дойде тук и да създаде семейство. В Монтана той не само беше чужд човек, но и не се чувстваше близък с брат си. Защо се изненадваше? За последен път се бяха видели на погребението на баща им преди осем години, след други осем години, през които рядко бяха поддържали връзка. Тогава Тайлър се грижеше за малкото си дете, а Уайът правеше един Бог знае какво. Ясно беше обаче, че взаимоотношенията им не са същите, както когато бяха деца.
– Шерифе? Човекът на телефона.
Тайлър взе слушалката по-скоро за да не мисли за Уайът и Джейсън. Щом бурята утихнеше, щеше да отиде в хижа "Лосова глава" и да намери сина си.
– Шериф Макбрайд.
Последва дълго мълчание. Тайлър помисли, че връзката е прекъснала.
– Шерифе, В града ви има двама убийци.
– Убийци?
– Бегълци от "Сан Куентин".
– Кой се обажда?
Мъжът се закашля мъчително. Когато отново заговори, беше задъхан и не отвърна на въпроса.
– Не ми е ясно точно къде отиват, но знам, че е някъде близо до Дилън и търсят някаква жена.
– Коя?
– Не знам! Той не каза името ѝ. Но тя живее близо до Дилън.
– Това не ми помага много, господине. Градът не е чак толкова малък.
– По дяволите, важно е! – Непознатият отново се закашля.
– Къде се намирате в момента?
– В покрайнините на Покатело – след дълга пауза отговори мъжът и после пак млъкна. Говореше разсеяно и Тайлър беше убеден, че лъже. – Стана злополука.
– Претърпели сте злополука в Айдахо? Това е извън правомощията ми. Мога да ви свържа с...
– По дяволите, шерифе, ще ме изслушате ли? – Човекът дишаше тежко. – Двама мъже, избягали затворници от "Сан Куентин" на име Арън Дохърти и Дъг Чапман, са тръгнали да търсят жената, Дохърти каза, че тя го чакала, но не се познават. Красива е и е на около трийсет и пет години. Той има нейна снимка, изрязана от списание.
– Можете ли да я опишете?
– Бяла. Със светлокестенява коса и кафяви очи. Снимката е правена навън, на веранда. Вероятно къща. Зад жената се вижда огромна планинска верига. Облечена е в медночервен пуловер и джинсова пола. Шерифе, тя е в голяма опасност. Трябва да ги спрете. Арън Дохърти е извратен психопат. Страда от самозаблуди и ще я убие. А Чапман няма абсолютно никакви задръжки.
Тайлър записа имената и описанията. И мъжът говореше като душевноболен, но имаше и нещо друго. Изброяването на детайли говореше, че загадъчният човек казва истината, макар и не цялата.
– Господине, пътищата са затворени, с изключение на магистралата. Дори ако са тук, двамата не могат да стигнат до някое място, което не е близо до магистралата. И след като не знам коя е жената, не мога да я предупредя. Ще се обадя на...
– Изхвърлиха ме в девет. Колко е часът сега?
Тайлър погледна часовника си, намръщи се и почука с писалката си по бюрото.
– Седем и половина.
– Вечерта?
– Господине, нуждаете ли се от медицинска помощ? – Шерифът погледна Бони и ѝ направи знак да се приближи. – Веднага ще изпратя медицински екип. Моля ви,‘ обяснете ми къде се намирате. – Информацията не му трябваше, защото можеше да проследи обаждането, но искаше да държи човека на линията колкото е възможно по-дълго. Той подаде бележка на Бони. "Проследи обаждането."
– Макбрайд, трябва да ми повярвате. Жената е в опасност. Бил съм в безсъзнание по-дълго, отколкото мислех. – Отново настъпи мълчание. – Намерете я. Спасете я. Дохърти и Чапман са въоръжени и опасни. Имат най-малко два пистолета и нож. Обадете се на Магистралната полиция в Калифорния. На федералните власти. Казвам ви истината! Моля ви. Аз... – Непознатият пак се закашля. Гласът му се чуваше много отдалеч.
Връзката прекъсна Тайлър погледна телефона и се намръщи, а после описа жената на Бони.