– Познаваш ли я?
Тя поклати глава.
– Не мога да кажа. Мога да изброя десетина красиви жени под четирийсет години с кестеняви коси и кафяви очи.
Джо имаше светлокестенява коса и кафяви очи. Той отхвърли мисълта, въпреки че инстинктите му започнаха да го предупреждават.
– Снимката на коя от тях биха публикували в списание?
За Джо имаше статия в списание преди две години. Тайлър беше виждал поставените в рамка страници в хижата на дядо ѝ.
"По дяволите, как беше облечена на снимката?"
Не можеше да си спомни. Но фотографията беше правена навън, на верандата на хижата на дядо ѝ.
– Не знам. Какво списание? За ранчо? Ваканционна брошура?
– Мислиш ли, че ще можеш да отидеш в библиотеката и да видиш какво ще намериш?
Не, не беше Джо. Защо някакъв психопат от "Куентин" ще я търси?
– Затворена е, но съм убедена, че Сали ще ми отвори. Може да вляза чак утре.
– Направи го веднага, щом можеш. Благодаря ти. Не мога да сторя нищо, докато не разбера коя е мишената на убийците. Ако изобщо са тук. Ако са успели да пристигнат преди бурята.
Имаше много "ако", а в момента Тайлър трябваше да върши далеч по-важни неща. И все пак...
"Мислиш само за Джо. Знаеш ли колко много други жени в района имат светлокестеняви коси?"
– Разбери откъде се обади мъжът, а след това се свържи с хижата.
Беше му нужна повече информация, но още по-силно искаше да говори с Джо и да се увери, че всичко е наред.
Въпреки желанието си да ѝ се обади, не го направи. След последния им разговор...
– Не искаш ли ти да им позвъниш?
Бони не беше глупава. Знаеше, че той отбягва Джо.
– Ще говоря с тях, но първо трябва да проверя нещо, което непознатият каза.
Тайлър излезе от командния център и отиде в кабинета си. Разбира се, че беше чул за земетресението в Калифорния, но "Сан Куентин" се намираше на хиляда и петстотин километра и не смяташе, че бегълците от затвора са стигнали до Долината.
Имената им обаче му бяха познати.
Той прерови записките си и измъкна една от Федералното бюро за разследване. Избягалите затворници бяха дванайсет. Всички освен трима бяха убити или заловени.
Дъглас Реймън Чапман, трийсет и седем годишен, стар познайник на полицията. Осъден преди шест години за три убийства. Съпругата, приятелката и шефът му бяха убити в една и съща седмица. Чапман имаше дълъг списък с прояви на насилие – сбивания в барове, три ареста и шест месеца затвор за нападение. Един ден обаче, изглежда, беше превъртял. Чапман беше инженер от град Санта Клара и бе ударил шефа си с гаечен ключ, а после беше изхвърлил изпадналия в безсъзнание човек в басейна на завод за преработка на отпадъци. Мъжът се беше удавил и трупът почти се беше разложил, когато го бяха открили.
Арън Кристофър Дохърти, трийсет и три годишен, бивш строителен работник, осъден преди седем години за убийството на актрисата Ребека Оливър. Беше я обезобразил два месеца, преди да я убие пред дома ѝ в Малибу, Калифорния.
Имаше пространна биографична справка за Чапман и Дохърти – известни съучастници, градовете, в които са родени, и подробности за престъпленията им. Но за третия избягал затворник, който все още беше на свобода, нямаше почти нищо.
"Томас Джеймс О'Брайън, петдесет и седем годишен, ръст метър и осемдесет. Тегло деветдесет килограма. Черна, прошарена коса. Сини очи. Осъден за две предумишлени убийства."
Нищо повече. Никакви подробности за престъпленията му, нито дори къде са извършени. Тайлър предположи, че са станали в Калифорния, тъй като О'Брайън беше затворен в "Сан Куентин".
Ако мъжът по телефона говореше истината, докъде бяха стигнали двамата бегълци в бурята вчера? Щеше да помогне, ако Тайлър знаеше накъде са се отправили – нещо конкретно, отколкото само "близо до Дилън".
Анонимният информатор говореше като душевноболен. Вероятно изпращаше Тайлър за зелен хайвер. Но ако казваше истината, Тайлър трябваше да открие и да опази не само групата бойскаути.
Бони почука на вратата и влезе.
– Имам информация за обаждането, шерифе.
– Казвай.
– Няма да ти хареса. Обаждането е било от мобилен телефон за еднократна употреба с кода на Айдахо фолс, но това е всичко, което знаем.
Мобилен телефон за еднократна употреба. Обща представа за района.
– Благодаря, Бони.
Тайлър отново погледна записките си от съобщението на ФБР, вдигна телефонната слушалка и набра номера за връзка с Бюрото.
– Обажда се шерифът Тайлър Макбрайд от окръг Бийвърхед, Монтана. Трябва да разговарям с дежурния агент за вероятно забелязване на избягал затворник.