"Кестенява коса, кафяви очи."
Докато чакаше да го свържат, той се опита да си представи Джо Сътън такава, каквато я видя за пръв път. Никога нямаше да я забрави.
Беше първата му официална операция по издирване и спасяване, откакто стана шериф.
Кайл Уъртингтън караше новата си поларис драгън 700 и се беше блъснал в ограда, почти затрупана от снега. Беше излетял от шейната и си бе счупил крака. Моторната му шейна се беше разбила на стотина метра и цял ден бе пълзял до нея, за да се обади по радиостанцията. Беше останал без сили и от време на време губеше съзнание.
Тайлър поддържа връзка с него няколко часа. Караше го да говори, докато шофираше към Лейквю, за да се срещне със спасителния екип в ранчото на Сам Наш. Наш беше кореняк, внук на един от основателите на града. Повечето жители на някога процъфтяващата общност се бяха преместили и бяха останали шепа хора. Наш беше единственият, който му помогна, когато Тайлър стана шериф.
Джо Сътън вече беше там. Стоеше в кухнята на Наш и издаваше заповеди. Светлокестенявите ѝ коси бяха прибрани на тила и падналите около лицето ѝ къдрици омекотяваха изражението ѝ. Очите ѝ бяха тъмни като разтопен шоколад. Нещо в нея...
– Кайл е някъде тук – Тя забоде карфици на закачената на стената карта, – Екип А, който ще водя аз, ще се приближи от изток. Екип Б под ръководството на Уайът Макбрайд ще подходи от запад и единият от нас ще го намери. Трябва ми лекар във всеки екип.
Джо срещна погледа на Тайлър и наклони глава на една страна.
– Вие трябва да сте новият шериф. Бих ви познала навсякъде.
Изведнъж всички се втренчиха в него и той смутено пристъпи от крак на крак. Петнайсет години беше служил като горски пазач в Тексас, но в момента се почувства абсолютно неопитен.
Жената продължаваше да го гледа. Тъмните ѝ очи го пронизваха. Усмихваше се.
– Макбрайд – измърмори тя. – Знаете ли да карате?
Той не разбра за какво говори тя, затова не отговори.
– Моторна шейна.
Тайлър кимна.
– Освен това мога да оказвам първа помощ.
Тя учудено повдигна вежди.
– Може да дойдете с моя екип.
Уайът, който стоеше в отсрещната страна на кухнята, се засмя. На Тайлър не му харесваше да бъде външен човек.
– Проблем ли имаш, Уайът? – неочаквано попита Джо. – Мислех, че ще предадеш командването тази година или си го искаш обратно? Знам, че ти е трудно да отстъпиш контрола.
Уайът се прокашля.
– Не, скъпа. Ти се справяш отлично.
Тя завъртя очи.
– Всички са наясно къде отиват и какво трябва да правят, нали?
Останалите кимнаха и зададоха няколко въпроса, на които тя отговори компетентно. После Тайлър и Джо излязоха заедно с четирима други човека от екипа и започнаха да приготвят шейните.
– Джо Сътън. – Тя протегна ръка и той я стисна.
– Тайлър Макбрайд.
Джо се усмихна.
– Знам. Уайът ми разказа за вас.
– И въпреки това говорите с мен?
– Не обърнах внимание на някои от определенията му. Все едно си говореше сам, когато ви нарече арогантен всезнайко.
Тайлър се разсмя сърдечно за пръв път след пристигането си в Монтана преди осем месеца.
– Познавате брат ми.
– Приятели сме отдавна Добър човек е, въпреки че се перчи.
Той кимна. Двамата с Уайът бяха близки... някога. И всъщност какво друго освен времето и разстоянието ги бяха разделили? Надяваше се да възобновят приятелството си, но не тръпнеше в очакване. В края на краищата, сега бяха зрели хора и всеки имаше своите проблеми.
– Хайде да намерим Кайл. Знам пряк път.
Той се намръщи.
– Мислех, че екип А ще се приближи от изток.
– Да, но имам нова поларис. Изпробвам я за фирмата. Прототип. Трябва да проверя какво може.
– Ами ние, останалите?
– Ще ме настигнете. – Тя му намигна.
Да, в нея определено имаше нещо, което привлече Тайлър като пчела към мед. С удоволствие ѝ позволи да поеме командването по спасяването на Кайл Уъртингтън само за да я види как действа.
– Шерифе?
Тайлър разтърси глава, съсредоточи се върху телефонния разговор и погледна часовника. Чакаше вече осем минути.
– Обажда се Макбрайд.
– Специален агент Ханс Виго. Странно е, че се обаждате, защото съм в хотел в Айдахо фолс, на не повече от час и нещо път от вас.
– Странно е – мрачно се съгласи Тайлър. – Тогава знаете защо се обаждам, нали?
– От щаба казаха, че имате информация за трима избягали затворници, които проследихме от "Сан Куентин".
– Двама – поправи го той. – Дъглас Чапман и Арън Дохърти. – Той разказа на агента на фБР за анонимното телефонно обаждане.