Никой не трябваше да докосва Джоана Сътън. Нито да я наранява. Арън беше готов да умре, но да не позволи това.
– Не ме лъжи. Тук не ми харесва. По-студено и по-влажно е от "Куентин" и едва чувствам пръстите на краката си.
Арън намери дрехи в една барака. Бяха му по мярка, но Дъг беше по-едър и скиорското яке му беше тясно. Дъг продължи да мърмори недоволно, но запали моторните шейни и потеглиха.
Никой не ги проследи.
Беше по-трудно да убеди Дъг да остане в едно от най-отдалечените бунгала. Едва не загинаха в лавината. Шумът беше оглушителен. Арън не беше чувал подобно нещо и за пръв път през живота си помисли, че ще умре.
Усетиха я, но лавината беше най-малко на осемстотин метра зад тях.
Продължиха. И първото бунгало беше идеално за Дъг. Имаше храна, дърва и печка. И спокойствие. На Арън му хареса. На Дъг... не толкова много, но той настоя спътникът му да изчака там един-два дни.
И сега се радваше, че го е сторил. Двамата заедно щяха да предизвикат по-голямо подозрение. Арън не искаше Джоана да се усъмни. Особено след странния телефонен разговор, който беше подслушал.
Тя беше по-красива в действителност, отколкото на снимката. Когато влезе в хижата, видя статията, която носеше в себе си навсякъде. Беше поставена в рамка и окачена в антрето.
Около статията бяха наредени няколко снимки, включително на любимата му – Джоана, застанала на широката веранда на хижата, и планината зад нея. Ветрецът развяваше дългите ѝ кестеняви коси. Очите ѝ блестяха, съвършеният ѝ профил беше аристократичен, а кожата ѝ беше чиста и гладка.
Кожата ѝ изглеждаше още по-мека в действителност.
Косата ѝ беше по-гъста.
Очите ѝ бяха по-тъмнокафяви.
Устните ѝ бяха сочни и съблазнителни.
Арън беше нейният спасител. Искаше да ѝ каже веднага щом се запознаеха, че е нейният герой, но знаеше, че трябва да почака. Благородните герои в романите ѝ не се появяваха на сцената и не казваха на красивата героиня колко са прекрасни, а го показваха с дела.
И той щеше да ѝ покаже. А в подходящия момент щеше да ѝ каже, че е убил Линкълн Барне заради нея.
Въпреки че кой мъж не би защитил любимата си? Съпругът ѝ не беше герой, а глупав и безсилен мъж и бе убит. Джоана очевидно беше по-добре без онзи жалък тип.
Арън се увери, че наоколо няма никого, видя, че ръчният часовник, който бе откраднал от мъртвия О'Брайън, показва 23:38, и тихо излезе от стаичката.
Тишина.
Вмъкна се в кабинета, безшумно затвори вратата и запали лампата на бюрото. Коленичи на пода и потърси контакт под леглото. Не, не можеше да изключи радиостанцията. Щяха да забележат и отново да я включат. Същото беше и с телефонните линии.' Налагаше се да излезе навън и да намери разпределителната кутия. Но дори тогава не беше сигурен какво да направи. Дъг щеше да знае. Трябваше да го накара да прекъсне линията.
Неочаквано телефонът иззвъня пронизително и той подскочи. Завъртя се и осъзна, че е факс-машината, а не телефонът. Бутонът за силата на звука беше отстрани и той го намери. Надяваше се, че никой не е чул. Машината иззвъня отново, този път по-тихо.
И после започна да излиза факс.
Първата страница беше с печата на полицията, а по-нататък беше напечатано:
"Шерифският отдел на окръг Бийвърхед Тайлър Макбрайд, шериф."
Тайлър. Човекът, с когото Джоана бе разговаряла.
Съобщението беше написано с дребни, черни, печатни букви.
"Джо, това са снимките, за които говорихме. Бъди внимателна. Ще дойда веднага щом мога. С обич, Тайлър."
С обич, Тайлър.
Кое ченге подписваше служебното си съобщение "с обич"?
Какви точно бяха взаимоотношенията на Джоана с ченгето?
Лицето на Арън пламна. Не виждаше нищо освен съобщението.
"Ще дойда веднага щом мога. С обич, Тайлър,"
Седна на стола зад бюрото. Сърцето му сякаш беше пронизано със скалпел. Беше ли му изменила Джоана с друг мъж? След всичките писма, които ѝ написа? И след като уби заради нея?
"Тя е прекадено добра за теб. Знаеш го, Арън. Джоана е красива, ти не си нищо особено. Тя е преуспяваща, а ти си нищожество. Никога няма да бъдеш нещо. Къде ти беше умът, когато дойде тук? Няма начин да те обикне. Никой не може да те обикне."
Млъкни.
Арън не беше такъв. Разбира се, че беше достоен за Джоана. Беше умен и красив и двамата бяха родени един за друг. Имаха страхотно бъдеще. Тя непрекъснато щеше да повтаря, че ще живеят дълго и щастливо заедно.
факс машината изпиука. Той разтърси глава и прогони мислите си. Видя, че три страници последваха заглавната.
" С обич, Тайлър."