Снегът се сипеше измамно леко около него. По дяволите, нямаше представа къде се намира.
Не, не беше вярно. Беше се движил предимно на североизток. Наблюдаваше компаса. И това означаваше, че е... тук.
Той погледна картата и после наоколо. Ами, ако грешеше?
Не можеше да си позволи да се лута, докато намери къщата. Ако бензинът свършеше насред дивата пустош...
"За всичко е виновна Джоана."
Арън удари с юмрук по контролното табло на "Поларис". По дяволите! Трябваше да я вземе със себе си.
"Тя не искаше да идва с теб. Не те обича. Излъга те. През всичките тези години ти беше палячо. Животът се шегуваше с теб."
Преди осем години, когато отиде при Ребека да ѝ обясни и да я помоли за прошка, той осъзна, че тя го смята за палячо.
Арън безшумно се вмъкна в дома ѝ. Ребека имаше алармена система, но той знаеше кода. Изненада се, че не го е сменила, но вероятно не подозираше, че Арън го знае.
При нея имаше някакъв мъж. Актьорът, който злословеше по негов адрес. Той беше виновен, а не Ребека. Арън твърдо вярваше в това, докато не подслуша разговора им...
– Скъпа Ребека, как се чувстваш? – Гласът на Трент Блейк беше превзет и снизходителен.
Защо го беше пуснала в дома си? В спалнята си?
– Добре съм.
Какъв хубав глас. Арън затвори очи и си представи, че Ребека говори на него така нежно и с обич.
Разнесе се шум от движение.
– Така по-добре ли е? – попита Блейк.
– Много по-добре.
Звук от целувка.
Арън настръхна. Блейк беше целунал Ребека. Докосна я с устни. Това изобщо не беше хубаво.
– Бог те изпрати, Трент – въздъхна тя. – Нямаше да се справя без теб през последните седмици.
– Все още се тревожиш.
– Разбира се. Полицията не го е открила.
– Търсят го. Едва ли е толкова глупав, че да дойде тук.
– Не знам. Той не е в ред.
– Естествено, че не е! Нарани те. Човекът е психопат.
– Мисли, че между него и мен има нещо.
– На кого му пука какво мисли?
– Нямаше нищо. Поне тогава.
– Какви ги говориш?
– Ти си твърд като скала, Трент. Не мислех, че с твоята репутация...
– Не вярвай на всичко, което чуваш, скъпа.
Целувка. Тишина.
– Благодаря ти, че седиш при мен – каза Ребека.
– Ще остана, колкото искаш.
Арън не си спомняше да ги е убивал. Видя сцената в мъгла, сякаш гледаше някъде отдалеч, на забавен каданс. Влезе в стаята на Ребека. Трент Блейк се нахвърли върху него и той го посече с три замаха.
Ребека изпищя.
Наръга я. Полицаите казаха, че я е наръгал трийсет и два пъти. Не си спомняше. Помнеше само първия удар. След това извади ножа, погледна го и видя стъписването ѝ.
"Обичах те, обичах те, обичах те, обичах те."
Той изпъшка. Ръката го заболя така, сякаш току-що бе наръгал някого трийсет и два пъти. Вгледа се в картата.
Щеше да намери фермата на Винцети, да зареди бензин, да открие Джоана и да изтръгне сърцето ѝ.
Така както тя бе изтръгнала неговото.
И всеки, който се опиташе да му попречи, щеше да умре.
Двайсет и седма глава
Бурята само дразнеше Долината. Приближаваше се бързо, но отлагаше идването си с краткотрайни снежни вихрушки от време на време. Но не времето, а спускането на нощта беше причината хеликоптерът да кацне.
Тайлър и Джо се върнаха в хижата с последния курс. Намериха Бианки почти веднага. Беше излетял от шейната, докато преследваше Дохърти, и си беше ударил главата. Снегът не беше толкова мек, колкото изглеждаше. Провървя му, че не си е счупил нещо.
Мич остана с половината екип на специалните части в дома на Наш в случай, че Дохърти се върне. На разсъмване, ако времето позволяваше, щяха да подновят издирването.
Останалите командоси бяха в хижа "Носова глава". Гросман и Дънкан придружиха бойскаутите и гостите до дома на Уъртингтън, където щяха да прекарат нощта. Сутринта щеше да ги вземе хеликоптер и да ги закара при семействата им. Всички, с изключение на Джейсън. Той не пожела да замине с тях и баща му не настоя. В– хижата вече беше безопасно. Ченгетата бяха повече от цивилните. Джейсън беше в кабинета с Бъкли. Тайлър реши, че е време синът му да има куче. Когато беше малък, Тайлър имаше куче, но Кип беше блъснат от кола и трябваше да бъде приспан. След това не можеше да приеме друг домашен любимец, но Джейсън беше момче, а момчетата се нуждаеха от кучета.
Тайлър погледна към затворената врата на апартамента на Карл. Знаеше, че Джо е вътре със семейството си и им разказва за Трикси. Искаше да влезе и да се грижи за нея, но тя трябваше да бъде сама с близките си.