На ежегодната коледна вечеря на семейство Вирт триста гости в официални тоалети обикаляха украсената със свежи цветя и гора от свещи зала. Имаше и няколко елхи, отрупани с коледни играчки и купища подаръци. Декорираният в златно и няколко нюанса на зеленото салон бе един от най-красивите в Ню Йорк. Прозорците стигаха от пода до тавана, а зад тежките копринени пердета гостите можеха да се полюбуват на нюйоркското небе, което тази вечер бе скрито зад гъстата снежна пелена.
Никола Вилрой беше нова в града, но името й вече фигурираше сред поканените на всички по-важни събития. Тя се движеше грациозно и сякаш беше едновременно навсякъде. Бе дошла на вечерята с петима тийнейджъри — красиви и странни. Когато групата се появи на входа, хората в залата се обърнаха като по команда, разговорите спряха, заменени от удивен шепот. Домакинята — мисис Вирт, и най-близката й приятелка — мисис Спенсър, гледаха ококорени отдалеч, през няколко маси. Мисис Спенсър, по-високата от двете, трябваше да се наведе, за да прошепне в ухото на възпълничката си другарка, която бе всепризнат познавач на нюйоркския хайлайф. Макар да бе няколко години по-млада (и значително по-красива), мисис Спенсър наставляваше мисис Вирт като дете. След като забеляза новодошлите, домакинята присви подчертаните си с очна линия очи, докато зениците й не се скриха зад завесата на зелените сенки за очи. Мисис Спенсър прибра зад ухото си една немирна кестенява къдрица и стисна дундестата ръка на мисис Вирт. Петимата тийнейджъри стояха спокойно зад мадам Вилрой и изучаваха с поглед залата.
— Коя е тази? — попита мисис Спенсър, като кимна към красивата гувернантка.
— А, това е мадам Вилрой — отвърна мисис Вирт. — Запознах се с нея миналата седмица. Французойка е.
Мисис Вирт се впечатляваше от всичко, свързано с Франция.
— А децата?
Особено интересна беше високата, зашеметява блондинка, облечена в лъскава червена рокля, която менеше нюанса си при всяко движение. Тя беше най-красивото момиче в залата, по-красива дори от възрастните или не толкова възрастни съпруги — трофеи на някои от банкерите.
— Нейни са — обясни мисис Вирт. — Всички са петнадесетгодишни. Предполагам, че са осиновени.
— И си се запознала с нея миналата седмица?
— Да, беше с дъщеря си — високата блондинка — мисис Вирт отпи от чашата си с шампанско.
Зад красавицата се криеше друго момиче — с гарвановочерна коса и бенка над горната устна. Тя беше доста по-ниска, което явно беше добре за нея, понеже очевидно търсеше къде да се скрие. В косата си носеше старовремска диадема, но изглеждаше по-млада от останалите. Въпреки голямата разлика във външния вид, синьо-зелените й очи и очите на русата красавица си приличаха като две капки вода.
— Но нали бе приключила със списъка на поканените преди месеци? — възрази мисис Спенсър.
— Да, и това е най-странното.
Мисис Спенсър изгледа учудено приятелката си.
— Та ти никога не изпращаш покани в последния момент. Миналата година не покани дори жената, която дари парите за новото крило на Марлоу.
— Да, но… бях излязла на вечеря с няколко приятели и случайно я видяхме. Аз… почувствах се длъжна да я поканя.
— Обаче отказа да поканиш сестра ми, когато беше тук да се лекува.
— Знам — въздъхна мисис Вирт. — Просто я харесвам.
— Не покани и снаха си.
— Не обясних ли достатъчно ясно, че я харесвам?
Мисис Спенсър се засмя, но рязко млъкна.
— Е, сигурно им е бавачка или нещо подобно. Не може да ги е осиновила. Кой осиновява петима тийнейджъри?
— Честно, има ли значение?
— Сигурно си любопитна. Нали сега са ти приятели? — рече мисис Спенсър с известна доза сарказъм. Мисис Вирт реши да не обръща внимание на ревнивата си другарка.
— Обаче едно нещо знам със сигурност. Децата ще учат в Марлоу.
— Какво?
— Толкова ли е важно? — възкликна мисис Вирт с онова невинно изражение, което толкова вбесяваше мисис Спенсър.
— Да! Пет деца, които цъфват изневиделица с бавачката си по средата на учебната година и веднага получават места в училището с най-взискателен прием — трябва да са много специални или астрономически богати, или направо феноменални. А това означава, че са силна конкуренция, Женевиев. Толкова си наивна, че чак ти се чудя.