Той не можеше да се предаде, въпреки че лекарят не му беше дал много голяма надежда. Остана до леглото й заедно със Сюзън и другите. На Оливър му се струваше, че докато стискаше ръката й, тя не можеше да го остави.
— Скъпа! — пошепна той и погали челото й. Отметна един кичур коса, който беше паднал на лицето й. — Скъпа, върни се при мен.
Той усети потръпването на тялото й.
— Вивиан? Скъпа? — стисна ръката й той, когато тя отвори бавно очи и го погледна.
— Мили Боже! — измърмори лекарят. — Това е толкова необикновено!
Оливър едва ли чу думите му, тъй като цялото му внимание беше съсредоточено върху жената, която обичаше.
— Вивиан? Можеш ли да ме чуеш?
Тя поклати леко глава.
— Бебето е добре — пошепна той.
Бавно, толкова бавно произнесе тя думите, че той трябваше да допре ухото си до устните й, за да може да я чуе:
— Знам — навлажни устните си тя. — Кученцето?
— Не знам. Джон и другият доктор имат грижата за Джокаста и Хермес. Джона се върна заедно с нас; не беше пострадала много.
— Той се опита… — пошепна тя.
— Знам — каза Оливър, спомняйки си за смелата атака на Хермес, благодарение на която Вивиан беше спечелила ценно време.
Тя обърна главата си към Сюзън.
— Не говори, съкровище. Пести силите си.
— Видях я.
— Спи, скъпа.
— Видях я. В лабиринта. Тя ме изведе оттам.
Сюзън потупа леко ръката й и кимна с глава.
— После я видях отново… след това. Каза ми, че се е върнала, за да ми каже… довиждане.
Ръката на Сюзън застина, зачервените й от безсъние и сълзи очи показваха разбиране.
— Вие всички бяхте там… — започна Вивиан, но Оливър я накара да мълчи, като я целуна по челото.
— Спи, скъпа, трябва да си почиваш.
— Но вие бяхте там.
Той кимна с глава.
— Вярвам ти. А сега просто си почивай. Искам да затвориш очите си.
Тя стисна ръката му и изпълни молбата му. Той остана до леглото й, докато се съмна.
Сюзън излезе на просторната тераса точно навреме, за да види изгрева. Тя седна на един от столовете и се загледа в градината.
— Направихме го, Лиза — каза тихо тя.
Този път нямаше никакъв отговор.
— О, знам, че не си тук. Знам, че онова „довиждане“, което си казала, е било и за двете ни. Но ако се разтушавам, когато ти говоря, тогава какво му е лошото?
Тя седеше притихнала, гледаше изгрева как се сипва в градината и осветява новия ден.
— Толкова е странно това! — каза тя, като разтри ръцете си, за да ги стопли. — Винаги съм мислила, че първа аз ще си отида от този свят. Молих се за това. Толкова е болезнено и тъжно, Лиза, аз да остана, а теб да те няма.
Никакъв отговор. Сюзън не чувстваше друго присъствие, но продължи да говори.
— О, но не е чак толкова лошо, ако човек има някого до себе си. Радвам се, че тя срещна Оливър, който я обича толкова много — въздъхна дълбоко Сюзън. — Надявам се, че ще се чувствам по-малко самотна, когато дойдат децата.
— Сюзън?
Гласът я стресна. Не беше очаквала да й се отговори.
— Сюзън? — показа се на терасата Хенри, държейки сребърен поднос в ръцете си. — Приготвих закуската на Джон и на приятелите му. Когато те видях навън, си помислих, че може да се съгласиш да изпиеш една чаша чай с мен?
— Много мило от ваша страна, сър.
Той и наля една чаша и й подаде чиния с кифлички.
— На кого говориш?
Тя се задави, но се оправи бързо.
— На никого. Сама съм.
Тогава той се усмихна и за пръв път Сюзън разбра, че Хенри има много хубави черти. Той беше един много приятен човек. Не й се искаше да го лъже.
— Говорих… говорих на една стара приятелка.
Хенри поклати главата си.
— Брат ми си отиде преди повече от десет години, а аз все още продължавам да му говоря.
Сюзън си взе още една кифличка и разбра, че си е намерила приятел.
— Ех, но въпросът е дали той ти отговаря?
— Понякога.
Тя се усмихна и отпи от чая си.
На сутринта Артър посети Оливър и го попита какво смята да прави с тялото на Ашли Флеминг. Приятелят на Джон, който помагаше да превържат кучетата, беше помогнал да донесат тялото до къщата, където двама от слугите го приготвиха за погребението.
Вивиан спеше спокойно, така че Оливър напусна стаята на своята съпруга, за да се погрижи за този належащ проблем.
— Не мога просто да отида там и да кажа на семейството му, че Ашли е мъртъв.
— А имаш ли някаква друга идея? — попита го Артър.
— Бих могъл да кажа, че някакъв разбойник е нахлул в градината и се е стигнало до борба. Ашли се е изпречил на пътя му и е бил убит.