— Защо не? — Оливър взе внимателно Кит от ръцете на Сюзън. — Надебелял е — отбеляза той.
— Той е бебе — каза Сюзън. — Прилича му да бъде дебел.
— Е, добре, мое малко мъжленце, заминавай в детската стая да спиш.
Оливър целуна сина си и го подаде на майка му. Тя също го целуна и го даде на Сюзън.
— Хайде, момичета — извика тя и три детски личица се обърнаха към нея, а изражението им изразяваше недоволство.
— Но ние искаме да гледаме! — каза с плачевен глас Розалинд.
— Веднага ще си сложа роклята — каза Вивиан, като скочи от стола и тръгна към леглото, където беше поставена златистата й бална рокля, украсена с втъкани златни нишки и дантели.
— Разглезваш ги — смъмри я Сюзън.
— Знам.
— Точно както глезиш и кучето — добави Оливър и беше тутакси възнаграден с един приглушен лай. Хермес, който не можа да постигне много в загатването на присъствието си по един изискан начин, надникна из под леглото.
— Ще извикам Мери — започна Вивиан.
— Мисис, все още мога да стягам женски корсети и да закопчавам рокли по-бързо от която и да е прислужничка — информира я Оливър.
Вивиан се обърна към Сюзън, а на лицето й не личеше разкаяние за това, че беше обвинена в разглезване на деца и животни.
— Той е прав.
— Давай тогава — каза Сюзън, а момичетата се кискаха, като гледаха баща им да стяга корсета на майка им и да я облича.
Когато накрая беше готова, с ръкавици, пантофи, ветрило и маска в ръка, Вивиан се завъртя пред децата, като накара златистата материя на полите й да се извие около нея като камбанка.
— Мамо!
— Изглеждаш прекрасно!
— Не е ли хубава, татко?
— Наистина е хубава — отговори Оливър. — А сега отивайте в леглото, защото в противен случай няма да имате време за приказката.
— А ти какво си, татко? — попита Розалинд.
— Последния път, когато проверих в огледалото, бях вашият баща — подразни я той.
— Не, какъв ще бъдеш този път?
Вивиан едва можеше да скрие усмивката си. През изминалите години тя беше разбрала, че й харесва да има деца и че обича да бъде в компанията им. А Оливър беше доказал, че е отличен баща. В действителност той прекарваше повече време с децата си, отколкото навън, в обществото на Лондон. Много пъти сутрин тя го виждаше да копае в градината заедно с дъщерите си и по всичко личеше, че те се забавляваха добре и изглеждаха щастливи.
— Хадес3.
— А мама? — попита отново Розалинд.
Елиза въздъхна и й хвърли един поглед, присъщ за най-големите сестри в семейството, които смятат, че вече са научили всичко и гледат с пренебрежение на по-малките себеподобни.
— Мама е Персефона4 и татко я отвлича в подземното си царство — започна Елиза. — Но тя го молила, молила, говорила, говорила и накрая той й позволил да се върне в дома си и затова ние имаме пролет. Права ли съм, татко?
Вивиан се възхищаваше на изваяното лиие на съпруга си.
— Да, точно така е.
— И тя го извела от мрака на тъжното му царство — каза замислено Елизабет, а Вивиан улови погледа на съпруга си и поклати глава. Средната им по възраст дъщеря беше прекалено голяма романтичка.
— Да, точно така е направила — отговори той и й намигна. — А сега отивайте да си лягате…
— И да слушате приказката! — настояваше Розалинд.
— Да, приказката — съгласи се Вивиан. — Целунете ни за лека нощ и хайде, че ние трябва да тръгваме!
Седнала в каретата срещу съпруга си, Вивиан не можа да устои на желанието си да го подразни.
— И така тя го молила и молила, говорила и говорила?
Той се наведе напред и я целуна звучно.
— И тя постигнала своето.
Вивиан му се усмихна. Чувстваше така, като че ли щеше да експлодира, ако продължава да крие тайната си от него.
— Изглеждаш малко бледа напоследък, скъпа — каза той. — Не се ли чувстваш добре?
— О, само сутрин се чувствам малко неразположена.
Отне му само секунда, за да схване значението на думите й.
— Искаш да кажеш още едно?
Тя кимна с глава.
— Сигурна ли си?
Тя отново кимна с глава и усмивката й стана още по-широка.
Той я целуна и се премести до нея.
— Момиче или момче? Защото, както изглежда, ти имаш забележителната способност да предсказваш дали ще имаме син, или дъщеря.
Вивиан си спомни за младата циганка, която преди много, много години, седнала до масата пред огнището, й беше дала надеждата, от която тя имаше толкова голяма нужда.
— Син.
Той сложи пръста си под брадичката й и повдигна главата и така, че да може да вижда очите й.
— Какво, Вивиан, какво чуват ушите ми? Още един син? — доволна усмивка разтегли устните му. — Нима е възможно най-после да си решила да се подчиниш на волята ми и да правиш това, което аз сметна за най-правилно?
3
Хадес — според гръцката митология бог на подземното царство, царството на душите на умрелите. — Б.пр.
4
Персефона — според гръцката митология дъщеря на богинята на земното плодородие Деметра. След като Хадес отвлякъл дъщеря й, Деметра потънала в скръб и всичко в природата увехнало, но след като дъщеря й се върнала, се върнало и плодородието на земята. Но всяка година Персефона напуска майка си и отива при Хадес и тогава цялата природа заспива, за да се пробуди отново напролет — тогава, когато се връща при майка си. — Б.пр.