Вивиан сложи отново кошницата на земята, като закрепи внимателно сиренето отгоре, и свали мекия сив вълнен шал от раменете си.
Жената я гледаше със светлите си очи, без да мига.
— Дайте ми детето.
Като че ли свикнала да се подчинява на заповеди, жената подаде бебето си на Вивиан. Тя бързо разпови пеленачето, като махна мръсните, овехтели парцали и го уви в дебелия шал.
— О, не, мис. Не мога…
— Вземете го.
Когато пови детето и го върна на майка му, Вивиан бързо се огледа наоколо.
— Ела да минем оттук — каза тя и тъй като жената не й отговори, хвана я за лакътя й, мъкнейки тежката кошница, я поведе към една тясна странична уличка, далеч от хорските погледи.
— Не трябва никой да ни види, защото ще ви го вземат.
Ръцете и работеха бързо и тя направи малък пакет от чепки грозде, портокал, една говежда пържола и една сладка лепкава кифла.
— Бих искала да имам пари, за да купите мляко — каза тя, пренареждайки отново храната в кошницата, — но господарката ми държи точна сметка за всяко изхарчено пени.
Жената срещна погледа й. Хлътналите й очи бяха изпълнени с толкова мъка, че Вивиан сведе глава.
— Благодаря ви. Шалът. Аз… благодаря ви.
— Бих искала да можех да направя нещо повече. Пазете малкото си момиченце на топло.
— Ще се опитам да ви се отплатя — каза непознатата.
Гордост. Колко добре познаваше тя нейната сила. Колко много спорове беше имала с Оливър, искайки настойчиво да постъпят така, както тя желаеше. Разпозна същото чувство в тази жена, заровено някъде дълбоко под отчаянието и безнадеждността.
— Някой ден вие пък ще направите нещо за мен — каза тя уверено, за да я успокои.
— Обещавам ви — тихо отговори жената.
Каретата подскачаше по дълбоките коловози на пътя. Единственият пасажер, жена с посребрени коси, облечена в тъмносиня пътна рокля, седеше елегантно на седалката. Розамънд Стенхоуп повдигна кожения транспарант и се загледа към града, в който се беше надявала никога да не се върне.
Лондон беше по-многолюден от всякога.
Твърде стара съм за всичко това.
Тя спусна внимателно транспаранта и се облегна на седалката.
Тълпата от хора вън изглеждаше много по-малко възпитана и далеч по-груба и недодялана от последното й посещение в града. Никога не беше обичала Лондон. Предпочиташе да живее в провинцията.
Никога не би се върнала, но сега трябваше да го направи.
Вивиан Розамънд Мари Ленър. Нейната кръщелница. Единственото дете на племенницата й. Когато кръщаваха Вивиан, Елиза посочи Розамънд за кръстница на детето.
И какво направи ти за нея?!
Изпълваше се с жлъч, като си помислеше, че Хоумър Ленър живееше в нейния фамилен дом с… онази жена. Хилда вероятно беше положила големи грижи, за да развали градината на Ели и да съсипе дъщеря й.
Розамънд се страхуваше от Хилда и до този момент не беше предприела нищо.
Не, не се страхувам. Просто не мога да я понасям.
Нямаше значение, че Вивиан се беше влюбила в човек, когото Розамънд смяташе също толкова пагубен за кръщелницата си, колкото Хоумър бе за Ели.
Трябваше да направи нещо, дори и то да се окажеше безрезултатно.
Розамънд знаеше кои бяха враговете й. Но имаше и много близки приятели в Лондон, които успяваха да й предават клюките. Така тя узна какви точно намерения имаше Хилда.
Да кара момичето да работи в кухнята като проста слугиня! Да даде роклите и бижутата й на своите дъщери, а нея да принуждава да се облича в парцали!
И сега, като се опитваше да я омъжи за един малоумен глупак, правеше възможно неговият по-малък брат да може да има контрол над богатството му. О, Хилда, ти си била далеч по-ненаситна, отколкото си мислех!
Как можа зет й да даде Елиза на мъж като Хоумър! От тази непонятна грешка произлизаха всички беди.
Една злополука бе накарала Розамънд да вземе решение да не се омъжва. Тя беше паднала от любимия си кон, когато бе петнадесетгодишна, и оттогава накуцваше леко, като вървеше. Нарочно беше подчертавала недъга си и беше провалила единственото си участие в лондонския сезон. Баща й се беше вбесил, но тя не се поддаде на гнева му и не отстъпи. Защото Розамънд никога не беше искала да се омъжва.
Тя се страхуваше от мъжете.
Ужасни същества, които създаваха само грижи и неприятности. Виж какво се случи на Ели, как я излъга този негодник, а тя през цялото време си мислеше, че той я обича…