— Не трябва да ям толкова много пред теб, защото ще ме помислиш за прасе.
Тя сбръчка носа си към него и взе един картоф.
— Никога.
Имаше толкова много неща, които искаше да й каже, да сподели с нея. Беше по-лесно да я прогони от съзнанието си, но никога от сърцето си. Сега, като я гледаше седнала в спалнята му, наметната с един от неговите копринени халати, той се възхити колко съвършена изглеждаше неговата елегантна къща в нейно присъствие, сякаш беше построена специално за нея.
Искаше завинаги да я задържи при себе си.
Имаше толкова много неща, които искаше да й каже, освен едно, най-съдбоносното…
Тя беше един жив сън, едно олицетворение на всичко, което би могла да притежава една жена. Вивиан беше красавица. Той обичаше красотата в безбройните й форми, но женската красота бе нещо, което ценеше най-високо. А чувството за хумор и пъргавият й ум бяха дар Божи, способен да го изкара от мрачните му настроения.
Той си спомняше смътно майка си. Отгледан и възпитан в едно предимно мъжко обкръжение, Оливър беше очарован от нежния пол, но никога досега не беше чувствал тази… страст, която изпитваше единствено към Вивиан.
Беше я видял за първи път в градината в онази лунна лятна нощ и тя му се стори като нещо ефирно, неземно, един дух, едно прелестно видение, твърде нежно и недосегаемо, за да бъде докоснато.
Но после нейната реалност го беше възхитила. Едно пълно противоречие на начина, по който се беше появила пред очите му. Вивиан притежаваше здрав и жизнен дух. Тя се бореше, смееше се и се любеше с такъв плам, че караше дъхът му да спре.
— Оливър?
— Хм.
— За какво мислиш?
Той се усмихна и погледна встрани. Тя притежаваше необяснима дарба да долавя неговите настроения.
— Мислех, че вероятно ще те накарам да побързаш.
Зелените й очи потъмняха и той видя, че тя се вълнува. Не можеше да престане да я гледа, този път не отмести погледа си от нея.
Тъмносиният халат подчертаваше бледността на кожата й и очертаваше формите на тялото й. Тя вече бе съблякла мъжкото си облекло, докато той беше излязъл за малко от стаята.
— Не вярвам, че ще го направиш.
Очите й не изпускаха неговите, когато тя отпи от бордото, което Хенри толкова тактично беше подсигурил. Възрастният човек имаше романтична душа и Оливър мълчаливо го благослови за това.
— Мога да те изненадам — каза тя тихо.
— Ти винаги ме изненадваш. И ме очароваш.
Той видя деликатната руменина, която заля бузите й, и се зарадва, че това, което каза, й достави удоволствие. Искаше да я докосне, но не го направи. Искаше да почувства нежността на кожата й и меката свежест на плътта й.
— Какво би искала да правим след вечерята? — попита тихо той.
Оливър знаеше съвсем определено какво искаше самият той, но не желаеше да й влияе и пожела решението да бъде само нейно. Възнамеряваше отсега нататък тя да решава нещата, които лично я засягаха.
— Оливър? Какво мислиш сега?
Не можеше да й каже някоя лъжа, но не можеше да й каже и истината.
— Нищо.
— Нищо?
Тя остави вилицата си и се облегна назад. И двамата бяха седнали пред камината, в която гореше весел огън.
— Сигурно е нещо, което ще ми кажеш накрая?
Оливър долови тревогата й.
— Не тази вечер — взе ръката й той и поднесе загрубялата й от работа длан до устните си. — Тази нощ не искам да мисля за нищо друго, освен за теб.
Вивиан се усмихна бавно и той можа да види дяволитите пламъчета в очите й.
— Не каза ли на Хенри да приготви банята? Ако си я поръчал за мен, трябва да ти кажа, че си много грижовен мъж. Или може би го направи, защото мириша на конска пот?
— Ти — каза той, повдигайки с показалец брадичката й, за да срещне погледа й — би се шокирала, ако знаеше колко неблагоразумни са повечето от джентълмените.
Вивиан се изчерви отново. Той плъзна бавно ръката си надолу по врата й, към дълбокото деколте на робата. Тя хвана ръката му и вдигна поглед към лицето му.
— Нищо не стана така, както го бях намислила, Оливър. Представях си как ще се видим, какво ще бъде… А сега, ето че не мога да скрия какво изпитвам към теб, нито да играя ролята на много умна и изкусна жена…
— И аз съм ти благодарен за това.
— Но… — спря се тя и като си пое дълбоко дъх, каза бързо. — Няма да дойда в леглото ти, преди да се изкъпя.
— Няма да се опитвам да те разубеждавам, като знам колко упорита можеш да бъдеш.
— Тогава не възразяваш да почакаш, нали?
Той видя закачливите пламъчета в очите й.
— Знам колко нетърпелив можеш да бъдеш.
— Мис — каза той, като й помогна да се изправи, и я взе в ръцете си, — вашето желание е закон за мен.