Лека усмивка докосваше устните й, а ръката, която лежеше на възглавницата до бузата й, беше стисната така, като че ли още държеше перото.
Вивиан се разбуди бавно. В първия момент не си спомни къде се намира, но после, преди още да отвори очи, се усмихна щастливо.
Отвори бавно очи. Нямаше желание да се върне в един свят, където съществуваха толкова ужасни неща. Погледът й се спря върху Оливър, които седеше пред огъня и съзерцаваше пламъците.
Лежеше неподвижна, тъй като не искаше да привлича вниманието му върху себе си. Тялото я болеше от умора. Все още беше под въздействието на шока, който беше изживяла. Не беше подготвена за ужасния факт, че в Лондон живее човек, който, ако я разпознае, щеше да посегне на живота й.
Страхът започна да пълзи наоколо и тя остана втренчена в празното пространство пред себе си с широко отворени очи. Съсредоточи се върху огъня, върху неговата светлина и топлина, върху лицето на Оливър.
Не искаше да го вика, за да не попречи на мислите му. Очите й се затваряха, въпреки опитите й да остане будна. Тъй като не искаше да се върне към онези мрачни мисли за убиеца, Вивиан се понесе към мечтанията на съня и засънува щастливите мигове, които беше имала заедно с Оливър…
Когато Вивиан отвори очи, имаше чувството, че се завръща някъде отдалече. Оливър не беше в леглото, а огънят беше изгаснал сигурно преди часове. В стаята обаче не беше студено. Повечето от тежките кадифени завеси бяха спуснати и голямата стая беше тъмна. Вивиан стана бавно от леглото и стегна широкия колан на копринената си роба.
Слънчевите лъчи се процеждаха през процепите между пердетата. Утрото отдавна беше настъпило. Вивиан се питаше дали Дейвид е още тук, или вече се беше прибрал у дома.
Тъкмо се канеше да излезе от спалнята, когато Хенри отвори тихо вратата. Той носеше огромен сребърен поднос, отрупан с разнообразни лакомства.
— Добър ден, мис — каза той.
— Добър ден — отговори тя и проследи как той поставя подноса върху една малка масичка до камината После се погрижи за огъня. След няколко минути пламъците затанцуваха, разстилайки топлината си в хладната, изпълнена със сенки стая.
Вивиан се чудеше какво ли знае Хенри за отношенията й с Оливър. Тонът на гласа му беше почтителен, от няколкото думи, които беше разменил с нея, не беше дал да се разбере какво мисли. Явно държеше страшно много на господаря си.
— Закуската ви, мис — каза той, като посочи подноса.
— Можете ли да ми кажете къде е Оливър?
— Трябваше да отиде при чичо си, но сигурно ще се върне скоро. Трябва да стоите тук и да си почивате.
— А Дейвид?
— Той си тръгна рано тази сутрин.
Камериерът се спря за миг до вратата, която водеше към коридора, сякаш чакаше тя да го помоли за още нещо. Но Вивиан не каза нищо и той затвори тихо вратата зад себе си.
Вивиан беше объркана и разстроена. Тя се чудеше какво ли ще прави този ден. Очевидно Дейвид и Оливър вече бяха си говорили за нея и бяха решили нейната участ.
Но не се бяха сетили да се посъветват с нея.
В момента не й оставаше нищо друго, освен да седне пред огъня и да си изяде закуската. Отиде до масата със сребърния поднос и разгледа лакомствата. Хлебчета от всякакъв вид, препечени кифли с масло, кифли с мармалад и орехи отрупваха чинията от фин китайски порцелан. Имаше и масло, конфитюри, желета и мед. И една малка сребърна кана с чай.
Може би при други обстоятелства тя щеше да се зарадва на всичко това. Беше й странно, че й сервират, след като тя беше тази, която обикновено сервираше и прислужваше. Не можеше да си спомни последния път, когато някои й беше поднасял закуската. Тя седна пред масата, решила да се наслади на това удоволствие.
Току-що беше започнала, когато Оливър влезе в спалнята.
— Добре ли спа? — попита той, докато вървеше към огъня. После се наведе и я целуна.
Вивиан забеляза, че косата му беше разрошена от вятъра, а бузите му се бяха зачервили. Навън явно беше студено, защото, след като махна ръкавиците си, той протегна ръцете си към огъня.
— Много добре. А ти?
— И аз.
— Искаш ли да си вземеш нещо от тези неща? Ще са достатъчни да се нахрани цяла армия.
— Закусих с Дейвид. Той ми каза, че можеш да отсъстваш от къщи няколко дни, така че ще прекараме известно време заедно. Попита дали може да дойде да те вземе след два дни, когато е денят, определен за пране в къщата.
Вивиан кимна с глава, тъй като устата й беше пълна. Колко мило от страна на Сюзън да й позволи да почива тези два дни!
— Какво би искала да правиш днес?
— Първо бих искала да дръпна завесите, за да може да влезе слънчевата светлина.