Той дръпна пердетата и просторната стая се заля със светлина.
— Нещо друго?
Тя се замисли за миг и добави:
— Бих искала, след като свърша със закуската, да поговорим какво смяташ да правиш за залавянето на този мъж.
Личеше му, че не му стана приятно от тази нейна молба. Вивиан си пое дълбоко дъх и побърза да продължи, преди той да й е отказал.
— Разбирам, че ти не искаш да се забърквам в тази работа, и ти обещавам, че няма да го правя. Но трябва да знам какво смяташ да правиш.
Той не й отговори и тя продължи:
— Оливър, трябва да съм сигурна, че ти ще бъдеш в безопасност.
Той взе един стол, постави го срещу нея и седна.
— След като ми даде дума, че ще ме оставиш аз да имам грижата за тази работа, ще ти кажа какви са ми плановете. А след това какво искаш да правиш?
— После бих искала да се върна в леглото.
— Да спиш? — усмихна се той, а спомените замъглиха очите му.
— Само малко.
Тя си наля още една чаша чай. Оливър не сваляше очи от нея, но погледът му вече не я караше да се чувства неспокойна и нервна.
Малката стая на третия етаж на порутената къща в „Сент Джайл“, сгушена под полегатия покрив, беше прекалено тясна за тримата обитатели, които живееха в нея. Въпреки че беше пладне, почти никаква светлина не проникваше през мръсния прозорец. Натрапчив мирис на мухъл се усещаше навсякъде из плесенясалата сграда, а от дворовете и сокаците наоколо се носеше ужасно зловоние.
Това, което имаше в малката стая, едва ли можеше да се нарече мебели — един стар сламеник, поставен направо на земята в единия ъгъл, в другия ъгъл — маса и два разнебитени стола. Въпреки че в жилището нямаше удобства за миене и поддържане на някаква елементарна хигиена, видът му създаваше усещането за чистота и ред.
Свещта, която гореше на масата, осветяваше един мъж, който потопи перото в мастилницата и започна да пише върху къс пергамент.
Джули се беше свила в един ъгъл, а бебето й Ани дремеше на сламеника до осемгодишния си брат. Гледаше децата да спят през деня, защото през нощта тя трябваше да бъде нащрек. Кварталът гъмжеше от крадци и главорези, мъже, които биха прерязали гърлото ти, без да им мигне окото.
Тя обви с мекия сив вълнен шал телцето на Ани. Детето се размърда в съня си. Бузките му се бяха покрили с лека руменина. Джули беше ужасно щастлива, че беше успяла да размени храната, която й беше дало онова момиче, срещу мляко за дъщеря й. Не се страхуваше толкова за сина си Нед, колкото за малката Ани. Почти беше загубила надежда, че ще може да я нахрани, когато най-неочаквано получи оня подарък на пазара. Постъпката на момичето я беше учудила много, защото в своя измъчен живот, в своята борба за оцеляване не беше срещала някого, който да й помага безкористно.
Нямаше много неща, които можеха да я изненадат вече.
Нед се раздвижи в съня си и тя погали челото му, разроши червеникавите му къдрици. Джули повдигна очи и погледна неспокойно мъжа. В очите й се четеше тревога. Той все още се взираше настойчиво в пергамента.
Не й се искаше да привлече вниманието му върху себе си или върху децата.
Той беше странен човек. С него Джули се чувстваше неспокойно, защото не можеше да се отърве от него така лесно, както правеше с другите си клиенти. Той не й каза дори името си, като заяви, че предпочита да остане анонимен. В началото това не я разтревожи. Носеше хубави дрехи и очевидно притежаваше добрите обноски на джентълмен. Но беше странно, че се чувства съвсем като у дома си в тази мрачна, покрита с лоша слава част на града, между проститутките, джебчиите и главорезите.
Отнасяше се добре с тях. Плащаше си за стаята, а в замяна на това тя трябваше да бъде на негово разположение през всички часове на денонощието. Снабдяваше ги с минимално количество храна, толкова, колкото да не умрат от глад, но Джули беше доволна и на това, защото без него щяха да бъдат на улицата.
Не очакваше и не искаше повече нищо от него. Откакто брат й я беше довел в Лондон, тя нямаше никаква вяра на мъжете. Тогава беше само на тринадесет години и родителите й бяха наскоро умрели. Дотогава беше живяла само в провинцията и големият град й се стори едновременно и вълнуващ, и страшен. Твърде късно разбра, че брат й вече я беше предложил в един бордей само за няколко монети.
Тя много дълго страда от това, че брат й просто я беше продал. Беше й нанесъл такава дълбока рана, че надали някога щеше да зарасне.
Беше загубила девствеността си в една малка, мръсна стая. После стана прислужница, но я малтретираха като животно, докато господарката й откри, че е бременна, и я изхвърли на улицата. Тогава Джули беше на петнадесет години и беше съвсем сама в огромния град.