Вивиан хвана ръката му.
— Ще има буря, Оливър.
Той разбра скрития смисъл на тези думи.
— Знам.
Усети как стройното й тяло се стегна.
— Ще можем ли да преживеем целия този кошмар?
Той я целуна по врата нежно, много нежно.
— Давам ти думата си, Вивиан.
Те дълго стояха мълчаливи и наблюдаваха играта на бурята, докато малките капчици дъжд започнаха да барабанят по стъклата на прозорците.
— Вярваш ли в съществуването на абсолютното зло, Оливър? — пошепна тя.
— Да.
— Виждал ли си го някога?
— Да.
— Чувствал ли си се някога подвластен на него така, както сега този мъж е обсебен от него?
— Не.
Оливър усети колко огромен беше страхът й.
— Оливър? Страхуваш ли се?
— Да.
Ръцете й бяха студени. Като лед. Той ги разтри разсеяно.
— Продължавам да мисля за Розалинд.
— Знам.
— И теб ли те занимават същите мисли като мен? — пошепна тя и Оливър усети, че гърлото и се беше стегнало.
— Имах кошмари.
Само това, че тя се нуждаеше от абсолютната истина, можеше да го накара да признае това.
— Те ме накараха… — пое си дълбоко дъх тя. — Те ме накараха да я облека. За погребението.
Той затвори очи, когато болката разкъса тялото му. Не знаеше това! Не можеше да допусне, че Хоумър и Хилда можеха да бъдат способни на такава жестокост.
— Сюзън се опита да ме накара да изляза от стаята, но аз трябваше… да я видя.
Оливър можеше да разбере как се чувстваше тя, какви мисли я измъчваха, но знаеше също, че понякога единственият лек да се освободиш от кошмара беше възможността да говориш с някого, който да те изслуша.
— Аз казах една молитва и помолих за Божията милост — пое си дълбоко дъх тя. — Бедната Розалинд! Не е имала време да се помоли или да се разкае, не е знаела дори, че ще умре.
Оливър я притисна до себе си, като плъзна ръцете си около кръста й.
— Сега тя е съвсем сама. Би трябвало да лежи с любим мъж, а лежи с червеите. А… аз не мога да престана да мисля, че ако не бях аз…
Той я повдигна и я занесе до леглото. Огънят гореше слабо, в стаята беше хладно. Като я зави внимателно, той взе ръката й и притисна дланта й до бузата й.
— Не можеш да направиш нищо, което да промени станалото — каза той, а гласът му беше тих, но решителен. Трябваше да достигне отвъд болката и да я накара да разбере. — Но аз се заклевам пред теб, Вивиан, че ще намеря човека, който я уби, и можеш да бъдеш сигурна, че той няма да причинява повече зло никому.
— Ти ще ме изоставиш заради него, защото се страхуваш да не ме сполети участта на Розалинд.
По лицето на Вивиан личеше, че вече е крайно изтощена. Оливър искаше тя да си отдъхне от кошмара, искаше да спи непробудно, а не да сънува ужаси, които измъчваха и него напоследък.
— Никога няма да те оставя. Никога!
— Никога — каза тихо тя.
Той почака, докато дишането й стана равномерно и дълбоко, после стана и сложи няколко дървета в огъня.
Оливър отиде до прозореца и погледна навън. Дъждът беше намалял. Облаците скриваха луната.
Неговият свят беше запратен в хаоса в оная нощ, в която беше убита Розалинд. Но в тази нощ той разбра, че нямаше да може да живее, ако на Вивиан се случеше нещо лошо.
Ще я държи настрани от тази работа, докато намери този мъж и сложи край на всичко. После, ако нещата се развиеха така, както той се надяваше, и ако беше рекъл Господ, може би той и Вивиан щяха да имат шанса и щастието да живеят заедно.
ГЛАВА 6
— Защо точно маскарад? — попита Вивиан. Двамата с Оливър се разхождаха в обширната му градина. Вече втори ден бяха заедно. Оливър беше решил, че никой няма да се усъмни в решението му да прегледа конете с едно от момчетата — коняри, което ги беше доставило. Беше проста работа да се вмъкнат в градината от задната част на конюшнята.
Времето, което прекарваше заедно с Оливър, беше благословен дар — за нея нямаше нищо по-хубаво от това, да бъде в компанията на Оливър. Но сега й се искаше да разбере какви са намеренията на нейния любим. Ако не можеше да му помогне, то поне можеше да разбере какво смята да предприеме и да се моли за благоприятния изход.
— Предвиждам да станат важни неща, Вивиан. На маскарадите присъства по-голямата част от аристокрацията. Любовта й към клюките ще ми даде обширна информация. А може би там ще бъде и този мъж, маскиран, защото със сигурност е човек с извратено мислене и изглежда харесва играта на котка и мишка.
— Дали е от добро семейство?