Выбрать главу

Ако богатият Оливър Грей имаше намерение да се ожени, то това трябваше да бъде за някоя от нейните собствени дъщери.

Хилда беше разкрила предстоящото бягство на Вивиан с нейния любим в последната минута и беше измислила един рискован до безразсъдство план. Беше заповядала на Розалинд да отиде на определеното място за среща, докато в това време тя щеше да задържи Вивиан. После, след като Розалинд бъде вече напълно компрометирана, Хилда щеше да застави Оливър да се ожени за дъщеря й.

Но нещата по-нататък се бяха развили ужасно.

Тялото на Розалинд беше намерено късно онази нощ. Хилда научи, че за един кратък миг Оливър помислил, че убитата е Вивиан, и потънал в такава скръб, че изгубил контрол над чувствата си. След като идентифицирали тялото, той донесъл Розалинд в дома й.

Хоумър Ленър, изпълнен с гняв и скръб, не беше позволил на Оливър да разговаря с Вивиан.

Усмивката на Хилда стана по-широка. Тя беше помогнала на съпруга си двамата влюбени да не могат да се срещнат втори път.

Смъртта на по-малката й дъщеря я беше вбесила, но не от някакви чувства на майчина обич, а просто защото плановете й се бяха осуетили. Искаше дъщеря й да се омъжи добре и така да се добере до парите, от които тя се нуждаеше, за да се чувства сигурна.

Хилда беше смятала Хоумър за богат човек, когато се омъжи за него. Разочарованието й настъпи веднага щом разбра колко малко пари притежава той и че по-голямата част от богатството му вече е пропиляно. А докато Вивиан живееше в семейството, нейните три дъщери нямаха никакъв шанс да хванат някой богат мъж.

Момичето беше красиво. То приличаше на майка си и дори само този факт беше достатъчен, за да си спечели завинаги враждебността на Хилда. Дълга, огненочервена коса, тъмнозелени очи, обградени с дълги, гъсти мигли. Лице и тяло — толкова прекрасни, че когато Оливър надникна в градинката през онази вечер в средата на лятото и видя цялата тази прелест, остана омагьосан завинаги.

Разрешението на въпроса беше, реши Хилда същата онази сутрин, да намери на момичето съпруг и да я омъжи. Да я махне от къщата.

Топлината в кухненското помещение беше непоносима. Вивиан сложи кошницата си върху голямата дъбова маса, после отиде при Сюзън. Лицето на по-възрастната жена се беше зачервило от топлината на пещта и капчици пот се стичаха по слепоочията й.

— Провери пещта.

Вивиан взе шепа брашно от една от кутиите на Сюзън, после внимателно отвори пещта и изсипа брашното вътре. То пламна с ярък пламък, разпръсвайки бляскави искри.

— Нажежила се е добре.

Двете жени работеха заедно толкова отдавна, че си бяха създали ритъм и синхрон в работата. Сега те бързо напълниха иззиданата с тухли пещ с приготвените тестени печива за седмината. Тези, които изискваха по-продължително печене, бяха поставени в отдалечения край на горещата пещ. Първо наредиха дългите самуни хляб. След това — кейковете и пайовете, а накрая — симитите и кифлите.

Когато свършиха, Вивиан се обърна и видя, че лицето на Сюзън беше неестествено почервеняло. Беше взела голямата дървена лопата и се подпираше на нея.

— Седни. — Вивиан взе фурнаджийската лопата от ръцете й и й помогна да седне на стола. — Аз ще приготвя пилето.

— Ти вършиш толкова много…

— Седни! — пошепна рязко Вивиан. — Не трябва да позволим на Хилда да разбере! Къде ще отидеш, ако те изгони? Сега подпри глава на масата и си почини.

— Може би кръстницата ти ще дойде и ще ти помогне, Вивиан — каза Сюзън и въздъхна тежко. — И тогава…

— Не.

Вивиан знаеше по-добре от всеки, че нямаше на кого да разчита, освен на себе си. Колкото до Розамънд, нейната кръстница, от нея не можеше да очаква никаква помощ. Винаги бе имала твърде обтегнати отношения с тази жена, въпреки че не можеше да разбере защо се получаваше така.

Не, засега и двете жени бяха впримчени в домакинството на Хилда Ленър и те знаеха това много добре.

— Сега просто си почивай. Моля те.

Очите на Сюзън блестяха неестествено, а изражението й показваше, че е на края на силите си. Тя изпълни нареждането на Вивиан и остана седнала на стола, като притегли кошницата с подправките към себе си.

— Вивиан!

Тя вдигна поглед от пилето и не можа да не се усмихне, когато видя Сюзън да повдига малък стрък джоджен и да го размахва към нея.

— Бих поставила няколко от тези неща в леглото й, ако не се страхувах, че ще ме хванат!

Двете се разсмяха тихо.

Вивиан използваше джоджена, за да държи дървениците далеч от стаята си. Малките буболечки пълзяха необезпокоявани из цял Лондон и нямаха чувство за класово различие, досаждайки еднакво силно както на бедняка, така и на богаташа. Хилда изпитваше силно отвращение от тях и Вивиан мълчаливо се радваше, задето държеше стаята, в която си почиваше, недосегаема за тези гадинки.