Двете стаи за игра на карти бяха осветени ярко от многото свещи, поставени на двете маси и на полилеите. Стените на стаята, в която беше Хилда, бяха облицовани с бледожълта копринена дамаска.
Храната, която се сервираше в трапезарията, беше изобилна, разнообразна и богата. Беше предназначена да смае и най-преситените и претенциозни вкусове Колкото до разходите, явно не бяха жалени средства.
Няколко души от гостите разговаряха в гостната стая, но повечето се бяха събрали в салона за игра на карти.
Това, което Хилда искаше повече от всичко, беше да има много пари, но ако разчиташе на своя нищо и никакъв съпруг, то те щяха да завършат дните си в приют за бедни.
Един от камериерите се приближи да масата и напълни чашите им с вино. Хилда закри чашата си с ръка. Ако мозъкът й се размътеше, щеше да загуби всичко, а тя не можеше да си позволи да губи. Залогът беше твърде висок.
Бяха прекъснали играта. Солидният джентълмен с леке на жилетката си, който седеше на игралната маса до нея, беше отишъл в трапезарията. Изненада се, когато празното място до нея неочаквано се зае. Тя повдигна глава и се оказа лице в лице с Джефри Темпълтън, втория виконт Хоуретън. Джефри беше досущ като нея. И двамата се стремяха да влязат в очарователните кръгове на аристокрацията. И двамата знаеха, че могат да си помогнат един на друг за постигането на тази цел.
— Лорд Темпълтън — измърмори тя и се огледа наоколо, за да се увери, че наблизо няма някой, който може да ги чуе.
— Хилда — каза той, като поднесе към устните си ръката й в ръкавица, — трябва да ме наричаш Джефри. В края на краищата, след броени седмици ние ще станем роднини, тъй да се каже.
По-големият брат на Джефри — Колин Темпълтън, беше бъдещият младоженец на Вивиан. Наследник на цялото богатство на фамилията Темпълтън, той беше човек, който имаше повече от достатъчно пари, за да финансира всичко, което тя или Джефри желаеха.
Колин беше напълно побъркан.
Семейството му го държеше заключен в имението им в провинцията. Докато трите сестри на Джефри се бяха омъжили за подходящи мъже и бяха създали свои семейства, а другите му двама братя бяха емигрирали в колониите, Джефри беше останал вкъщи, твърдо решен да намери начин да изиграе Колин и да обсеби наследството му.
Несъмнено това беше много по-просто, отколкото да си намери почтена работа.
Хората не знаеха какво му има на Колин. Семейството му беше предпочело да скрие лудостта му от хорските очи. Джефри беше показал привидно голяма любов към своя по-голям брат, като беше наредил работата така, че Колин да остане в имението на семейството и той да се грижи за него.
Колин можеше да бъде изпратен в обществената психиатрична клиника или в някоя частна лудница, но Джефри държеше своя брат вкъщи, като се беше погрижил детето-мъж никога да не види дневна светлина.
На Колин рядко позволяваха да излиза от стаята си. Отношението на Джефри към брат му беше жестоко и нечовешко. Лечението се състоеше от бой, бани със студена вода и редовно кръвопускане.
Сега Колин имаше нужда от наследник — дете от мъжки пол.
Щом този наследник се родеше, за Джефри нямаше да бъде трудно да убеди семейството си, че контролът върху имението трябва да премине в ръцете на момчето. А след това оставаше само да държи момчето под своя опека.
За тази цел се нуждаеше от жена, която щеше да се съгласи да легне с луд мъж. Поне веднъж. Колкото да се убедят бъбривите слуги и любопитните очи да повярват, че детето е от Колин.
— Тя девствена ли е? — пошепна Джефри, като направи знак на камериера. — Ще имам ли удоволствието се уверя в нейната девственост?
— Наблюдавам момичето, откакто дойдох в къщата на баща й. Сигурна съм, че е девствена.
Хилда се съмняваше в това, но не посмя да каже нищо.
Джефри се усмихна мило на камериера, когато последният му доля чашата със скъпо вино. Виконтът имаше ангелско лице, на което се четеше една детинска чистота и невинност. Хората, които мислеха, че го познават, смятаха, че той се жертва за своя брат и че полага извънредни грижи за него. Само Хилда знаеше, че зад тази фасада се криеше един безмилостен, жесток и дяволски практичен човек. Тя се възхищаваше от неговия ум и изобретателност.
Светлорусата му коса беше напудрена и нагласена. Дрехите му бяха безупречни и много скъпи. Джефри получаваше щедри суми от имението на брат си, от които братята и сестрите му се бяха отказали, тъй като никой от тях не искаше да има грижата за Колил.
— Как прекарват вечерта дъщерите ти? — попита той.