— Няма защо да се чувстваш виновна — каза Сюзън, докато мажеше с масло препечените филии хляб. После се огледа за конфитюра от ягоди.
— Не мога да се отърся от това чувство за вина.
Сюзън се намръщи.
— Нещо от тази история не ми е съвсем ясно. Розалинд беше фантазьорка, това е вярно. Но тя имаше достатъчно разум, за да знае какъв риск поема, като излиза, след като се е мръкнало. И то съвсем сама. Нещо не е съвсем в ред тук. Нещо ми се губи.
Вивиан се беше преоблякла в слугинските си дрехи. Беше скрила момчешките дрехи в стаята си, беше се измила, за да премахне миризмата на кон. Веднага след това се беше заела с насъбраната през двата дни къщна работа.
Сега, късно през нощта, след като Дейвид и Мери си бяха легнали, а Хилда и дъщерите й бяха все още в провинцията, тя можеше да довери всичко на приятелката си.
— Тя се беше влюбила в любовта — каза Вивиан.
Сюзън вдигна главата си и Вивиан разбра, че възрастната жена беше доловила лекия цинизъм в гласа й.
— Когато бях за пръв път с Оливър, имах усещането, че не греша — започна тя.
Сюзън кимна с глава, за да я окуражи.
— Но сега имам чувството, че той просто иска да ме номерира в колекцията си, да ме сложи на рафта, за да може да посегне и да си поиграе, когато има време.
Сюзън, която дъвчеше препечения хляб, избухна в смях. Тя едва преглътна хапката си, а раменете й се разтресоха от смеха.
— Не, скъпа моя. Не се смея на теб. Всички мъже са толкова еднакви! Когато първата възбуда премине, те искат да продължат да живеят своя живот по старому. Но всички мъже си имат своите малки чудатости и въпреки тях трябва да ги обичаме, защото това е част от плана на Господ.
Вивиан набоде още една филия на дългата вилица и я постави внимателно над огъня. Трябваше да намери начин да убеди Сюзън да й помогне.
— А сега, моето момиче, кажи ми какво си намислила?
Вивиан извърна лицето си настрани, така че Сюзън да не може да види решително стиснатите й челюсти Колко добре я познаваше тази жена! Та нали я знаеше още от деня на раждането й!
Без да каже дума, тя пъхна ръка в джоба на престилката си и подаде поканата на приятелката си.
Сюзън я разглежда почти минута, но нищо не каза. Вивиан обаче знаеше, че умът й работи трескаво.
— Какво мислиш?
— Не е по силите само на един човек. Дори и това да е твоят беден Оливър. Да се изправи съвсем сам срещу злото! Той наистина има нужда от помощта ти.
— Никой в града не ме познава, тъй като Хилда ме държи непрекъснато вкъщи — започна Вивиан, като се опитваше да накара гласа си да не трепери. — Мога да се смеся с тълпата и да разбера такива неща, които един мъж никога не би могъл да узнае.
Сюзън кимна с глава.
— Права си. Ние, жените, сме много изобретателни. Ами как възнамеряваш да изиграеш Нейна милост!
— Ще изляза от къщи, след като тя и дъщерите й заминат, и ще се прибера, преди те да са се върнали.
— Сигурна ли си, че ще излизат в нощта на карнавала? — попита Сюзън.
— Сигурна съм. Хилда отива на вечеря с Миранда и Дороти. Видях поканата на бюрото й. След това ще играе карти, а ти знаеш, че в такива случаи не се прибира, преди да се съмне.
— Ами Оливър?
— Ще го накарам да се съгласи.
— Откъде си сигурна, че ще го сториш?
— Та той има нужда от мен!
— Но не иска да те замесва в тази история. Всеки мъж би го заболяло, ако разбере, че си действала против волята му.
Вивиан не каза нищо и Сюзън продължи.
— Той ще разбере, че си отишла там. Ще го разбере още в мига, когато види, че втората покана липсва от бюрото му.
— Никога не съм искала да го лъжа.
Сюзън въздъхна.
— Той ще бъде бесен. И ще има право. Ако този побъркан човек разбере коя си, ти ще бъдеш следващата му жертва.
— Но той няма да разбере.
— Смяташ се за късметлийка, а?
Вивиан остави вилицата, на която препичаше хляба, и хвана ръката на приятелката си.
— Трябва да отида непременно там. Няма никакво значение защо и как Розалинд е излязла през онази нощ. Това, което има значение, е фактът, че тя умря заради мен.
— Ти нямаш вина за това, нито пък Оливър.
— Тогава защо си мисля за това непрекъснато?
— Трябва да потърсиш сама отговора в душата си.
Двете замълчаха, взирайки се в пламъците.
— Напълно честна ли си пред себе си? — попита Сюзън.
Вивиан поклати глава, удивена от лекотата, с която възрастната жена стигаше до сърцевината на проблема.
— Няма нищо срамно в това да искам да отида на маскарада.
Сълзи изпълниха очите й.
— Няма нищо срамно да искаш да се впуснеш в светския живот — погали с ръка бузата й Сюзън. — Хилда ти отне толкова много! Но сърцето ти се къса при мисълта, че Розалинд умря вместо теб.