Вивиан захлупи лице в ръцете си и се разрида.
Сюзън премести стола си по-близо и я прегърна. Остави я да си поплаче и Вивиан й беше благодарна за това. Когато се успокои, избърса очите си с края на престилката.
— Когато бях малка, не съзнавах, че съм била закриляна. Целият свят за мен беше зад стените на тази къща. Когато умря майка ми, моят свят се пропука, разруши се.
От очите на Сюзън потекоха сълзи. Вивиан си спомни колко много възрастната жена обичаше майка й.
— Преди да мога да се съвзема от мъката, Хилда завладя дома ни и ме изолира от света. Сега Оливър се опитва да направи същото.
— Той се опитва да те предпази, Вивиан. Може да се противиш на решението му, но не можеш да го обвиняваш, че не се държи като мъж.
— Но защо не мога просто да му се подчиня? Защо искам винаги повече от това, което е добре за мен…
— Защото имаш по-различен темперамент от другите. Той обича именно тази твоя своенравност, но същевременно се опитва да се бори с нея.
Вивиан стана и наля на себе си и на Сюзън още малко чай.
— Какво щеше да направиш, ако беше на мое място? — пошепна тя, а гърлото й се беше стегнало в очакване на отговора на приятелката си.
Очите на Сюзън просветнаха, когато тя се облегна на стола.
— Щях да се заема с шиенето на костюма си.
Розамънд остави кремавата копринена бална рокля настрани и се изправи. Протегна се, за да премахне болката в схванатия си гръб, после загърна с шала раменете си.
Единствената свещ беше почти изгоряла.
Дори да шиеше цял ден и цяла нощ, пак щеше да бъде цяло чудо, ако можеше да завърши първата рокля на Вивиан навреме за маскарада.
Джени, като научи за проблема, се качи в стаята на дъщеря си и прегледа балните й рокли. Те бяха чисти, изгладени и съвсем запазени. Сега оставаше само да се пригодят към сегашната мода, така че Вивиан да не и изглежда смешно старомодна в тях.
Розамънд толкова съжаляваше, че нямаше възможност да подари на Вивиан най-прекрасната рокля, която да контрастира с пламтящата коса и с блестящите зелени очи на кръщелницата й.
Погледна към роклята, която беше метнала на стола.
Трябваше да бъде благодарна и на това, което имаше.
Кремавият цвят на роклята щеше да е в тон с тена на Вивиан. За съжаление, беше продала всичките си бижута преди много години, а сега беше взела значителна сума от спестяванията си, за да купи ръкавици, които да подхождат на роклята, както и брюкселска дантела за украсата й.
В стаята беше леденостудено, тъй като огънят беше загаснал много отдавна, а тя не искаше да го запали отново, за да не изразходва повече въглища от необходимото. Не искаше с нищо да увеличи разноските по престоя си за сметка на Джени. Пръстите й се бяха вкочанили от студ, но тя продължаваше на шие финия плат.
Силният дъжд и гъстата мъгла скриваха луната, но Розамънд продължи да работи до късно през нощта на слабата светлина, която идваше от единствената свещ.
Оливър се преструваше, че проявява интерес към картите, докато в същото време разглеждаше мъжете, насядали около масата.
Бяха вечеряли заедно в клуба и бяха решили да играят на карти цяла нощ. Въпреки че не беше комарджия по природа, Оливър знаеше, че това беше най-сигурният начин да открие мъжа, когото търсеше.
Бърт Хейли.
Ашли Флеминг.
Филип Блесингтън.
Мислеше, че познава тримата си приятели много добре. Но откакто разбра, че го следят, започна да няма доверие на никого.
След убийството на Розалинд единственото нещо, което го занимаваше, беше да научи повече за всички, които го познаваха, като започнеше от най-добрите си приятели.
Но приятелството им се състоеше само в това да ходят на лов, да играят карти, да гуляят.
Той беше убеден, че всеки един от тях имаше някаква тайна.
Бърт Хейли, висок, чернокос, с приятни черти на лицето, беше прекалено пристрастен към комара. Затова Оливър нарочно задържаше залога нисък тази вечер. Беше решил да разбере колко дълбоко беше затънал в дългове Бърт и откри, че приятелят му наистина имаше сериозни проблеми. Но Бърт вярваше, че все още има шанс да се измъкне от финансовия провал.
Ашли Флеминг, як, енергичен мъж с руса коса и сиви очи, беше извънбрачно дете, но баща му го обичаше и беше признал правото му върху семейните имоти и богатства. Майка му е била красива актриса и когато се удавила, бащата на Ашли прибрал малкото момче в дома си, отгледал го и го възпитал като свой законен син, като твърдял, че момчето е негов далечен братовчед.
Никой в средите на аристокрацията не знаеше тайната на Ашли, тъй като семейството му беше успяло да я запази. Но по-възрастните слуги имаха свои начини да научават как стоят нещата в къщата на господарите им. Така че Оливър беше успял да събере дискретно сведения от тях. Парите бяха свършили добра работа.