Филип Блесингтън имаше най-изобличаващата тайна от всички.
Като най-голям син на най-големия син във фамилията, от него се очакваше да има наследник, който да продължи родословието на знатната фамилия. Но този подвиг не беше във възможностите му, като се имаше предвид сексуалните наклонности на Филип. Оливър знаеше, че той посещава често частни клубове, където го задоволяваха само млади мъже. Беше напълно сигурен, че семейството на Филип беше наясно с тези негови пристрастия. Просто бяха решили да си затворят очите.
Не беше по вкуса на Оливър да се рови в частния живот на другите. Това, което бе разбрал, бе, че всеки един от тях таеше към него гняв заради благосъстоянието му. И сега, докато играеше спокойно карти, Оливър се чудеше дали гневът беше достатъчен мотив, за да подтикне някой от тях към убийство.
Вивиан беше заспала върху сламеника пред огъня в кухнята. Сюзън седеше на стола си и гледаше пламъците.
Въпреки че прозорците и вратите бяха здраво затворени, за да не може да влиза вътре студеният, влажен въздух, пламъкът на запалената свещ внезапно започна да трепка. Изплашеният стар котарак повдигна главата си, обезпокоен от прекъсването на съня му.
Сюзън се усмихна и погали с мазолестите си ръце сивата козина на животното.
— Лиза? — извика тихо приятелката си тя. Пламъкът на свещта отново примигна, като че ли й отговаряше, макар че Сюзън не почувства никакъв полъх в стаята.
Сюзън погледна към спящата Вивиан.
— Правила съм всичко възможно за нея, но не знаех, че сега всяка една от нас може да я закриля.
Този път пламъкът гореше спокойно, но Сюзън можеше да почувства присъствието на мъртвата жена. Елиза беше идвала при нея и преди, беше разговаряла с нея в сънищата й. Сюзън знаеше, че майката на Вивиан, както повечето духове, беше решила да защитава доброто, да предупреждава живите за заплахите, които ги грозят.
Духът на Елиза не искаше да напуска дома. Макар че не се появяваше пред слугите, той се разхождаше из къщата през нощта, имаше навика да мести предмети, да вдига шум и да оставя лека следа от аромата, който излъчваше Елиза, когато беше жива.
Сюзън се радваше, че Елиза беше избрала да остане близо до детето си, но в същото време и се тревожеше от този факт.
Тя продължаваше да гали с бавни, отмерени движения стария котарак. Той се беше сгушил в скута й, затворил очи.
— Рано или късно ти трябва да напуснеш този дом — пошепна Сюзън. Пламъкът на свещта затрептя. Сърдито, помисли си тя.
— И как мота да я спра, когато нейният темперамент с досущ като твоя? — прошепна Сюзън. — Дори да си от плът и кръв, ти пак няма да можеш да я спреш, щом е решила да отиде при него.
Пламъкът затрептя по-ярко, после се успокои.
— Трябва да работим заедно. В противен случай няма да й бъдем от никаква полза.
Сюзън усети одобрението от страна на Елиза и се усмихна.
— Можем ли да се доверим на Розамънд? — попита тя празната стая. — Чукни един път за „да“ и два пъти за „не“.
Чу се само едно почукване и Сюзън кимна с глава.
— Тя се върна в Лондон. Лакеят на приятелката ти остави картичката й за Вивиан, но аз забравих да й кажа. Но това ще бъде първото нещо, което ще направя тази сутрин. Ще изпратя моя Дейвид да я придружи до кръстницата й.
Тишина.
— Сигурна съм, че Розамънд ще се опита да й помогне.
Тишина.
Лиза, кажи ми.
Сюзън видя как филията хляб на масата бавно се издигна във въздуха, после също толкова бавно се приземи на дървената повърхност.
Сълзи изпълниха очите й.
— Мислиш, че не си спомням ли, Лиза? — попита тя със съкрушен глас.
Пламъкът на свещта трепна.
— Мислиш, че не знам на каква жестокост е способна тази жена?
Една зима Сюзън беше вдигнала температура и прекара няколко дни в леглото. В същото време Хилда реши, че Вивиан заслужава да бъде наказана, тъй като уж била забелязала, че момичето се държи нахално и арогантно. Когато накрая Сюзън оздравя и пое отново работата в кухнята, Вивиан беше заключена в стаята си над конюшнята за три дни, като не й се даваше нищо за ядене, освен стар хляб и мазнина, останала от пърженото.
Тогава Вивиан беше само на девет години.
— Да, на момичето му е трудно — пошепна Сюзън — На всички ни е трудно, откакто тази жена влезе в къщата. Но не видя ли? Вивиан намери начин да се измъкне оттук. С него!
Думата изплува в съзнанието й.
Убиецът!
— Значи знаеш? И какво предлагаш да направим, за да я спрем? Тя просто прави това, което и ти би направила.