— Това Дейвид ли е?
Сюзън се усмихна.
— Колко мило от ваша страна, че го познахте. Дейвид се роди две години преди Вивиан и те израснаха заедно — каза Сюзън и се изкашля. — Вие ми подарихте шал на кръщавката и аз винаги си спомням добрината, която проявихте към нас.
— Спомням си — каза Розамънд. — Дейвид, в кухнята огнището е запалено и има няколко удобни стола. Сигурна съм, че ще се отегчиш от женските ни разговори, а вярвам, че парче пай и чаша бира ще са ти по-приятни, отколкото чая.
Той вече беше станал на крака, а очите му оглеждаха хубавата чернокоса прислужничка.
— Благодаря ви, госпожо.
Когато той излезе от стаята, Розамънд насочи вниманието си към същността на въпроса. Тя подаде на Вивиан чаша кафе, а после наля чай на Сюзън. Сребърният поднос беше отрупан с кифли, пасти, сладкиши с плодове и с няколко различни хлебчета, които се сервираха специално с чая.
Розамънд взе една от малките чинии от китайски порцелан.
— Вивиан? Какво искаш да ти сложа?
— Ще изпия само кафето. Благодаря.
Готвачката пожела да опита един от сладкишите с плодове и като си отчупи едно парче, започна да го дъвче бавно със замислено изражение. Розамънд съзнаваше добре, че това може да бъде последната възможност да създаде някакъв контакт с кръщелницата си, затова си пое дълбоко въздух и каза:
— Имаш пълното право да ми се сърдиш, Вивиан.
Вивиан постави внимателно чашата с кафе и я погледна с блестящите си зелени очи.
— Но аз не ви познавам. Как мога да ви се сърдя?
Думите й я нараниха дълбоко, но Розамънд продължи:
— Бих искала да използвам престоя си в Лондон, за да се опознаем по-добре.
— Както искате.
Отговорът беше изречен с леден той и Розамънд не пропусна да види начина, по който готвачката погледна кръщелницата й.
— Тя… Хилда позволява ли ти да посещаваш някои светски тържества?
Вивиан се усмихна на въпроса й.
— Не.
Сюзън си взе още едно парче от сладкиша с плодове и каза:
— Каквото и да сте намислили да правите за Вивиан, ще трябва да го направите, без Хилда да разбере.
— Така си и мислех…
— Не разисквайте положението ми така, като че ли мен ме няма тук.
— Вивиан, аз…
— Какво имате предвид?
Розамънд се изправи и постави ръце пред себе си, а пръстите й бяха широко разперени. Тя не знаеше как да постъпи. Очевидно на Вивиан не й беше приятно да бъде тук.
— Бихте ли дошли горе с мен, само за секунда?
Розамънд знаеше, че няма да има друга възможност да се срещне с кръщелницата си. Тя срещна очите на Вивиан.
— Ако и след като ви покажа какво имам предвид и… след като ви обясня моя план, искате да си тръгнете, то аз… аз няма да ви спра.
Думите й изненадаха Вивиан. Тя като че ли се двоумеше и Розамънд си отдъхна леко, когато Сюзън отиде при момичето и хвана ръката му.
— Както искаш — рече Вивиан.
Балната рокля беше прекрасна.
Вивиан се помъчи да скрие изненадата си, но без голям успех. Роклята лежеше разгърната на леглото, а кремавата коприна блещукаше и трептеше на следобедната светлина. Розамънд обясни спокойно, че роклята е била на една от дъщерите на Джени, но тя я преправила. Малко дантела тук, някое плисенце там и роклята беше станала също като нова.
Ръкавиците, както и панделките за коса, бяха чудесни, но пантофките, украсени със скъпоценни камъни бяха това, което накара Вивиан да извика от възторг.
— Бяха на майка ти — започна сковано Розамънд. — Тя ме помоли да ти ги дам. Трябваше да ги обуеш в деня на сватбата си, в деня, в който щеше да напуснеш дома на баща си. Но съм сигурна, че Елиза няма да ни се сърди, ако ги използваме сега, след като имаме една толкова добра причина.
Тя ги подаде на Вивиан и я прегърна. Вивиан се разплака, ненавиждайки се, че показва чувствата си пред кръстницата си.
Сюзън я обгърна със силните си ръце, а тя продължи да плаче.
Розамънд стоеше до леглото и мачкаше нервно панделките.
Вивиан благодари на кръстницата си и обеща да дойде за вечеря. После си тръгна със Сюзън и Дейвид.
— Знам за какво мислиш — започна Сюзън, когато Дейвид тръгна пред тях.
— Вечерята съвпада с маскарада, така че ще мога да отида в дома на Джени, да се преоблека и да отида на бала с маски.
— Розамънд не бива да узнае, че не си присъствала на вечерята.
— Няма да разбере. Съмнявам се, че ще изпълнява ролята на домакиня и ще проверява как се чувстват гостите. Ще измисля нещо, което да й кажа…