Тя беше направила на Сюзън няколко торбички и ги беше поставила между ленените чаршафи, така че и двете се радваха на спокоен сън.
— Сложи ги в нощното гърне и аз ще ги изтърся между чистите й чаршафи!
— Не бих отишла толкова далеч, но със сигурност няма да споделя с нея тайната, която зная от майка си. Сега си почивай, тъй като след минута ще имам нужда от помощта ти.
Вивиан свъси вежди и се съсредоточи върху скубането и чистенето на кокошката. Състоянието на Сюзън я тревожеше. Жената беше на служба в семейството й още от времето, когато Вивиан беше малко момиче. Когато майка й почина, Сюзън предпочете да остане.
Но когато Хилда стана господарка на къщата, Вивиан разбра, че единствено предаността, която Сюзън изпитваше към нея, я задържаше на служба в семейството.
Сега, вече стара и с разклатено здраве, причина за което беше изморителната работа, с която я товареше Хилда, жената нямаше друг избор, освен да остане. Другите домакинства предпочитаха да наемат по-млади жени, на които можеха да дават по-ниски заплати и да ги товарят с повече работа.
Сюзън беше хваната в капан и тя го знаеше. Сега всичко беше само въпрос на време.
За един час пилето беше изчистено, намазано с масло, посипано с розмарин, набодено на шиш и поставено да се пече на огъня. Кухнята, все още много гореща, се изпълни с мириса на печен хляб и печено пиле.
Вивиан сложи бързо на масата хляб, сирене и малко бира, за да си хапнат. Имаха малко свободно време и можеха да си починат. Беше валяло предната вечер и двете жени бяха подложили всички съдове, които можаха да намерят: глинени кани и кофи, ведра и купи, дори и кухненските тенджери. Събраната дъждовна вода щеше да спести на Вивиан многобройни отивания до кладенеца.
А след малко отново щяха да застанат пред Хилда с нейните изисквания, които нямаха край.
Сюзън беше кипнала водата за чая, който семейството пиеше всяка сутрин, когато Виктор, иконом-французин, влезе в кухнята. Той беше красив мъж, с руса къдрава коса и блестящи сини очи.
През последните няколко месеца Хилда беше решила, че всичко френско се котира като по-висше. Знаеше, че нейните аристократични приятелки са силно впечатлени от факта, че има истински французин за иконом.
Виктор можеше да се възползва от ситуацията и просто да се шляе наоколо, появявайки се само за да впечатли гостите с акцента си или да се отбие за малко в кухнята с различни рецепти от Континента1. Но той беше добър и честен човек и даваше своя дял в работата.
Днес той имаше загрижено изражение и двете жени се досещаха коя е причината.
— Тя иска приема да бъде утре…
Никой от тях не наричаше Хилда с малкото й име. Казваха й просто „тя“. И сега „тя“ искаше невъзможното.
Вивиан затвори очи. На тази жена просто не можеше да се угоди. Нищо не беше достатъчно добро за нея. В сравнение с немарливата работа на другите слуги, работещи в аристократичните лондонски къщи, тя и Сюзън, Виктор и Мери — прислужничката, която чистеше стаите, управляваха домакинството изрядно.
Хилда като че ли искаше да ги умори от работа. Вивиан знаеше, че всичко беше заради нея. Тя беше причината мащехата й да им съобщи за приема в последния момент, без да имат време да се подготвят.
Цветя. Чисти покривки. Килимите да се обърнат. Подът в трапезарията да се изтърка с пясък, а после да се освежи с благоуханни билки. Списъкът, направен от Хилда за приготовлението, беше безкрайно дълъг.
Виктор излезе смутен от кухнята и тръгна да търси Мери, за да й каже новината. Когато кухненската врата се затвори зад него, Вивиан се втренчи в Сюзън, която мрачно клатеше глава.
Може би така е по-добре. Може би така няма да имам много време да мисля за него и за това, което можеше да бъде…
— Тя няма да иска да сервираме пай — каза Сюзън, размишлявайки на глас. — Ще трябва отново да напалим пещта и аз ще трябва да направя един от моите кейкове…
Вивиан притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. Тя се обърна настрани, но не можа да скрие сълзите си от Сюзън.
— Той ще дойде специално за теб, Вивиан. Дай му време. Това, което се случи, е ужасно, но той те обича и ще се върне за теб. Той ще дойде и ще те отведе от това място…
Тя прекъсна думите си, щом видя, че Вивиан поклати недоверчиво глава и после затвори очи, за да потисне болката.
Сюзън тръгна към нея и Вивиан усети да я обгръщат познатите успокояващи ръце.