— Тя те обича, Вивиан. По свой начин.
Те вървяха мълчаливо известно време. После Вивиан каза:
— Спомням си пантофките. Мама ги беше обула на един бал една вечер. Спомням си как те блестяха на краката й.
— Сигурно е изглеждала прекрасно, докато е танцувала.
— Защо ли прави всичко това за мен?
— Може би сега има възможност да ти обърне внимание и да засвидетелства обичта си към покойната ти майка и към теб.
Тъй като Вивиан не отговори, Сюзън продължи:
— Може би е искала да се погрижи за теб още от самото начало, но не е могла да си го позволи.
— Тя ме изостави и през всичките тези години не ми обърна никакво внимание.
— Баща ти никога не би позволил тя да те отведе от дома му. Знаеш това.
Действията на Хоумър не бяха продиктувани от някакво родителско чувство. Той просто искаше да има дъщеря си наблизо, за да може тя да се грижи за него.
— Но тя можеше да ме отведе оттук.
— Понякога — каза Сюзън — искаш твърде много от хората.
— Вероятно е така.
— Нека помислим малко — може би Бог е чул нашите молитви, а може би е чул също и тези на Розамънд и е направил така, че да се срещнем накрая.
— Ще престанеш ли вечно да търсиш доброто у хората? — попита Вивиан.
Сюзън сви рамене и те продължиха мълчаливо към къщи.
Докато яздеше в парка Сейнт Джеймс в понеделник сутринта, Оливър се натъкна на Филип Блесингтън. Приятелят му яздеше изключителен кон. Сив жребец, с отлична походка. Тъй като Оливър беше горещ почитател на конете, той подкара в лек галоп черния си жребец и двамата мъже започнаха да разговарят.
Разкриването на сексуалните предпочитания на Филип не беше променило отношението на Оливър. Ако имаше нещо, което чувстваше, то беше съжаление към мъжа, който трябваше да пази толкова внимателно тайната си. За слабостта на Филип никога не беше дори и намекнато в разговорите между двамата мъже.
Филип щеше да бъде ужасен, ако разбереше, че Оливър знаеше. Оливър още в началото си мислеше, че семейството на Филип е наясно със склонността му, то сега вече беше напълно сигурен в това. Фамилията Блесингтън беше една изключително сплотена общност. Бяха готови да умрат, ако се наложеше, но да защитят всеки член от семейството. Ако някой знаеше за Филип, то той никога нямаше да каже и дума за това.
Оливър се беше натъкнал случайно на тази информация. Никой от средите на аристокрацията не можеше и да предположи, че някой от тях може да има такива сексуални предпочитания. Повечето обаче сигурно щяха да приемат този факт и да погледнат на него благосклонно. Имаше частни клубове и публични домове, които можеха да задоволят всички желания на клиентите си.
Преди близо две години Оливър присъства на един маскарад заедно с любовницата си Ан. Тъй като той и Филип имаха еднакъв ръст и телосложение, той се изненада, когото един от маскираните гости го заговори и постепенно стана прекалено фамилиарен, дори необичайно интимен е него. Когато този приятел разбра грешката си, се изчерви и изчезна бързо в костюмираната навалица.
Оливър не каза на никой за този инцидент. Ако мъжът не го беше взел за Филип, той никога нямаше да разбере за потайното влечение на своя приятел.
Филип изобщо не можеше да бъде наречен „женствен“, в какъвто и да е смисъл на тази дума. Той беше едър мъж със здраво мускулесто тяло.
По-късно същата вечер, когато беше сам в стаята си, Оливър се запита дали младият мъж го беше познал и дали е споменал за грешката си пред Филип. Питаше се също дали е възможно този инцидент да предизвика такава омраза, че да оправдае едно убийство.
Днес Филип имаше такъв вид, като че ли бе прекарал безсънна нощ. Под очите си имаше тъмни кръгове. Въпреки че стойката му беше безукорна и яздеше коня си великолепно, видът му го издаваше. Те разговаряха за незначителни неща, за времето, за конете, за общите си познати, но малко по-късно Филип изненада Оливър като го запита нещо много лично.
— Защо ти се сърди Бърт?
В един кратък миг на абсолютно вътрешно прозрение Оливър разбра, че Филип е влюбен в Бърт Хейли.
Той остана мълчалив за известно време, докато обмисляше този факт.
— Ако съм те засегнал с въпроса си, можеш да не ми отговаряш.
— Не. Ни най-малко. Тревожа се, че напоследък загуби доста пари на карти.
— Аз също се тревожа — усмихна се мрачно Филип, а неговите красиви, чувствени устни се повдигнаха нагоре. — Беше много мило от твоя страна да държиш залога нисък миналата вечер.
— И без това той вече е натрупал достатъчно дългове.
— Не ми е казвал нищо за тях.