— Има чудесни котлети, приготвени специално за вас, както и зеленчуци от градината. А за десерт има пай със сливи.
— Няма да ям десерт. На маскарада ще има много неща за ядене — каза Оливър и взе от бульона.
— Мога ли да се надявам, сър, че се храните, без да се тревожите за каквото и да било? Казвам това само за доброто на вашето храносмилане, разбира се.
Знаейки, че Хенри няма да го остави на мира, докато не изяде всичко, Оливър избута купчината хартии настрани и насочи цялото си внимание върху супата.
Доволен, старият камериер излезе от стаята.
Оливър свърши с вечерята, след което Хенри му помогна да облече костюма си. Вече готов, той тръгна към вратата, но Хенри извика зад него:
— Мога ли да ви попитам, сър? Взехте ли поканата си?
Хенри отиде в библиотеката, докато Оливър слагаше пелерината и ръкавиците си. Беше се маскирал като пират за тазвечерното празненство. Парцаливите черни панталони, които стигаха до коленете му, и червената копринена риза бяха нещо много по-различно от дрехите, които ежедневно носеше.
— Заповядайте, сър — каза Хенри и му подаде поканата.
— Можеш да хвърлиш другата покана в огъня.
— Друга покана ли, сър?
— Да, другата покана.
— Сигурно грешите, сър, защото на бюрото ви имаше само една покана.
— Трябва да е паднала на земята — отговори Оливър и тръгна към библиотеката.
— Не вярвам, сър, тъй като почиствах стаята тази сутрин и не забелязах такова нещо.
Оливър влезе в библиотеката и разрови някои от листата, които лежаха на голямото му бюро. Провери под кутията за емфие и когато не я откри и там, в душата му се зароди ужасно подозрение.
Вивиан.
Как е могла така явно да пренебрегне обещанието, което му беше дала?! Той крайно се разгневи, когато си помисли на какъв риск се излага тя с присъствието си на маскарада на мадам Авайс.
Със сигурност това не беше подходящо място за една лейди. Жената, която имаше грижата да позабавлява преситените членове на лондонската аристокрация тази вечер, беше добре позната като покварена особа.
Защото маскарадът, който организираше мадам Авайс, щеше да се превърне накрая в оргия.
ГЛАВА 9
Тя буквално не можа да се познае.
Вивиан още не можеше да престане да се взира в огледалото.
Кремавата копринена бална рокля отразяваше светлината. Обръчите, които бяха поставени под полата, придаваха модна линия на роклята и караха материята да шумоли около глезените й. Полата беше отворена отпред и позволяваше да се види красивата фуста с изящна ръчна бродерия.
Корсажът на роклята прилепваше плътно до тялото й, а ръкавите стигаха точно под лактите й. Деколтето беше голямо, но спазваше благоприличния тон, благодарение на една допълнително изработена дантелена украса, пришита внимателно около деколтето и ръкавите.
Вивиан знаеше, че Розамънд беше взела назаем солидна сума пари от Джени, за да може да й купи изящното бельо: корсет, долна риза, фусти, бели копринени чорапи и жартиери. Фината материя галеше странно тялото й, тъй като тя беше свикнала да носи по-груби дрехи.
Косата й беше сресана в сложна прическа, като една част от нея беше събрана горе на главата й, а останалата падаше върху раменете й на красиви букли. Не пожела да й сложат пудра и кръстницата й се съгласи с нея, като каза, че не иска да развали контраста между кремавата бална рокля и огнената й коса.
Тъй като Вивиан трябваше да носи костюм, който да символизира даден герой, беше избрала най-простото, което можеше лесно да изпълни. Аврора, богинята на Зората, обикновено беше изобразявана, в жълта рокля, но и кремавата изглеждаше доста близка до нея по цвят. Богинята на зората отиваше всяка сутрин в околностите, като носеше своята кошница, пълна с цветя. Преди да тръгнат, двете със Сюзън набраха най-различни цветя от градината, които да допълнят костюма й.
Не беше необходимо да носи никакви бижута. Аврора беше богиня на живата природа и носеше скъпоценностите на гората — прекрасните цветя.
Гостите на бала, които бяха запознати с боговете, богините и всички митологични същества от античната епоха, щяха да разберат чий портрет пресъздаваше тя с одеждите си.
Сюзън особено я трогна, когато, след като претършува джобовете на пелерината си, извади кутийка с руж и мъничко парченце черно кадифе, за да направи изкуствена бенка на лицето й. Вивиан бе решила да постави една мъничка звездичка над горния край на устната си.
Но това, което я развълнува най-много и което се оказа най-приятното нещо в приготовлението й, бе моментът, когато обу пантофките на майка си. Обсипаните със скъпоценни камъни пантофки се подаваха под роклята й, блещукайки весело на светлината на запалените свещи.