Выбрать главу

Вивиан усети как ръката на Оливър, силна и сигурна, я обгърна и я притегли към себе си.

— Може би ще се присъединим към вас по-късно — каза той, без да се обръща специално към някого.

— Ще ви чакаме — извика младият мъж и се засмя пиянски.

И другата жена вече се беше съблякла напълно и притискаше щедрата си гръд в гърба на мъжа. След това коленичи до него на леглото. Той наклони глава и пое в устни едно от зърната на голите й гърди.

Вивиан се извърна настрани и позволи на Оливър да я изведе от тъмната спалня.

Спряха се пред друга врата, но този път Оливър провери сам дали стаята е празна, преди да й направи знак го последва.

Щом влязоха и заключиха вратата, той й посочи един стол до камината. Спалнята беше пуста, но Вивиан не можеше да спре да мисли за това, което ставаше в другата стая, малко по-надолу по същия коридор.

— Какво да правя с теб? — попита накрая Оливър. Въпреки че говореше тихо, думите му се чуваха ясно в пустата стая. Единственият шум, който се чуваше, беше тиктакането на часовника, поставен на полицата над камината.

— Всичко, за което те моля, е да ме изслушаш.

— Не мога да ти простя това, което правиш.

— Оливър, аз…

— Ти се излагаш на голяма опасност.

— Наясно съм с риска…

— Това коства живота на Розалинд.

И двамата останаха мълчаливи, унесени в мисли за това, как младото момиче бе сполетяно от такъв мъчителен и страшен край.

Всеки си мислеше за дела, който бе имал в нейната смърт.

Вивиан стана от стола и отиде до огъня, който гореше в камината, и се загледа в пламъците.

— Ти си бил и друг път на такъв маскарад като този — тя се опита думите й да не прозвучат като въпрос.

— Да.

— И… общувал ли си с няколко жени едновременно?

Мълчанието му беше недвусмислен отговор на въпроса й.

— Намираш ли го… приятно?

Той отиде по-близо до нея, хвана ръката й и я обърна с лице към себе си.

— За това ли искаше да дойдеш тук, Вивиан? Искаш ли да те заведа обратно в онази стая, за да попълниш познанията си в тази област?

Тя не му отговори, а просто му обърна гръб. Шумоленето на копринената му риза се чуваше в тишината.

— Отговори ми — затова ли дойде тук?

Въпросът беше изключително възмутителен, но тя трябваше да го приеме. И тогава, най-неочаквано, реши да го предизвика.

— Ще ме заведеш ли при тях?

Тишината се изпълни с напрежение. Тогава Оливър протегна ръка и като я притегли към себе си, я притисна до тялото си.

— Ако само някой те докосне с пръст, ще го убия — пошепна той. Лицата им бяха толкова близо едно до друго, че устните им почти се докосваха. След миг той извърна лицето си, тъй като се сети, че все още й се сърдеше. Тя повдигна облечената си в ръкавица ръка и нежно погали бузата му.

— Познавам те като справедлив човек, Оливър, и затова съм сигурна, че не можеш да вярваш, че е честно…

— Дявол да те вземе! — пошепна той.

— Нямах представа какво става горе в стаите, не можех да го разбера от поканата.

Той не каза нищо, но тя усети напрежението му. Вивиан продължи да гали бузата му.

— Мис, каква игра играете? — пошепна той.

— Гледката не беше нещо изключително, нали?

Той я погледна така, като че ли я виждаше за пръв път.

Вивиан отново целуна устните му.

— И ти благодаря за закрилата — каза тя и преглътна, тъй като й беше трудно да продължи и да каже това, което мислеше. — Но аз не искам да ме закриляш прекалено много, тъй като и без това бях лишена от твърде много неща в моя живот.

Тя го наблюдаваше внимателно и видя, че в тъмносините му очи имаше разбиране. Вивиан целуна врата му, после докосна с устни ухото му и пошепна:

— Никога не съм мислила, че са възможни такива неща.

— Искаш да кажеш — попита внимателно той, — че ти би приела компания в леглото си?

Вивиан поклати глава и пошепна:

— Искам да кажа, че не желая да се отнасяш с мен, сякаш съм китайска кукла, която си купил от магазина.

Ръцете му я хванаха за раменете и той я бутна леко назад, за да може да вижда лицето й.

— И каква ще бъде последицата от това?

Тя облиза сухите си устни и преглътна още веднъж, тъй като нещо стягаше гърлото й.

— Какво щеше да направиш, ако ме бе срещнал за пръв път тук, тази вечер?

Той се усмихна. Гневът му беше изчезнал, а на негово място се четеше толкова силно желание, че дъхът й спря.

— Резултатът щеше да бъде същия. Щях да искам да бъда сам с теб и щях да те занеса горе.

Тя се притисна до него.