— Ще се върне — повтори монотонно Сюзън. — Той не те е забравил. Ще видиш!
Вивиан заплака, защото не знаеше дали още можеше да вярва в това.
Защо ме изостави?
Оливър Грей, херцог на Грннвил, яздеше всяка сутрин в парка. Ездата успокояваше душевния му мир, който напоследък беше изгубил.
Тази сутрин беше излязъл на езда много рано и току-що се беше прибрал в къщата си в Лондон. Докато търсеше чичо си, той мина през голямата френска врата и излезе на каменния балкон, който гледаше към обширната градина.
Джон Грей седеше в стола си. Плетено одеяло покриваше краката му, а до тях лежаха няколко големи кучета. Възрастният човек следеше градинарите, които подрязваха живия плет.
— Градинарите трябва да се наглеждат — каза той бързо на Оливър. — Ще унищожат бедните растения, ако не ги наблюдавам.
Оливър кимна с глава. Чичо му беше ревностен пазител на природата. Той беше за него като баща, който Оливър никога не бе имал шанса да познава. Като наблюдаваше чичо си, обърнал червендалестото си лице към слънцето, Оливър седна до възрастния мъж и скри доволната си усмивка.
Техните взаимоотношения бяха удивителни, особено като се има предвид, че чичо му Джон е бил осиновен от фамилията Грей, когато навършил седем годинки. Баща му бил пазач на земите на семейството. Дядото на Оливър се наслаждавал да слуша този мъж, който притежавал необикновено обширни познания за декоративните растения.
Бащата на Джон бил един почтен човек. Работил неуморно, за да подсигури покрив над главата на единственото си останало живо дете. Когато поел вечния си път, дядото на Оливър осиновил момчето и го отгледал като свой син заедно с бащата на Оливър.
Въпреки че по-голямата част от богатството на Грей била запазена за младия Оливър, все пак прехраната на Джон била подсигурена. Когато родителите на Оливър се споминаха, той беше на девет години. Тогава Джон пое грижата за него, а Оливър го прие като свой истински чичо.
Възрастният мъж му бе съставил строга програма за обучение, която включваше познания както за изкуството, така и за естествените науки — история, гръцки, латински и занимания по изкуство, ботаника, анатомия, та дори и астрономия. Джон винаги го бе мъчила една неутолима жажда за знания и желание да разбере света. Беше предал тази жажда и на Оливър.
Страстта на Джон бяха проектирането и подредбата на паркове, пътешествията и грижите за неговия племенник. Той не се интересуваше особено много от Лондон и напускаше града винаги когато времето и задълженията му позволяваха да го стори.
Когато Оливър беше млад, Джон не искаше да го оставя в училището и го взимаше със себе си. Искаше момчето да види други страни, да се докосне до културите на други народи. Оливър беше посетил множество чужди държави до своята дванайсетгодишна възраст. Единственото, по което се различаваха двамата мъже, беше, че Оливър обичаше Лондон и предпочиташе да стои в града.
С годините Оливър също се бе пристрастил към развлечението на Джон и с удоволствие проектираше подредбата на парковете на своите приятели-аристократи. С познанията си и с инстинктивния си усет към растенията и към точното им съчетаване и разположение Оливър беше довел красотата в много лондонски имения. Но повечето градинари се съблазняваха да засадят някое неотразимо и рядко растение, което изобщо не се вместваше в дизайнерската схема на Оливър.
Всички в лондонското общество знаеха, че Хилда Ленър искаше дъщерите й да се омъжат добре. За тази цел тя устройваше щедри вечери. На един от нейните отвратителни приеми беше включила и Оливър в списъка си за гости.
Още от самото начало той беше отегчен от приема. Ако питаха него, то той нямаше да си направи труда да присъства, но Хенри кротко го беше подтикнал да приеме поканата, за да покаже на хората, че не се е превърнал в ексцентричен отшелник.
— Те обичат добрата клюка, Ваше благородие — му каза неговият верен камериер, изтърсвайки черното му кадифено палто. — Знаете добре, че госпожа Ленър е една от най-лошите жени. Езикът й е бърз и хапещ. Ако отидете на този прием и се държите като човек, който е напълно с всичкия си, то тогава никой няма да може да шушука повече неприятни неща за вас.
Честно казано, Оливър не даваше и пет пари какво мислеха другите за него. Толкова осъдително ли беше да живее сам и да се радва на самотата си? Той не беше израснал между братя и сестри, сред играчки и понита. Беше първото и единствено дете на любимите си родители, преди те да бъдат покосени от треската.
Джон го беше отгледал и той се чувстваше добре в неговата компания.