— Колко е часът, Оливър?
— Осем и половина.
— Трябва да си тръгна преди полунощ.
— И какво е това, което ме молиш да направя?
Тя взе ръката му, доближи я до устните си и я целуна.
— Накарай ме да почувствам, че живея, Оливър. Само тази вечер. Нека да почувствам безумието, на което знам, че си способен.
Очите му помътняха.
— Покажи ми какво можех да намеря тук, ако съдбата ми вече не беше така здраво свързана с твоята.
Тиктакането на часовника се чуваше ясно в тихата стая.
— Обърни се — каза тихо той.
Тя се подчини.
— Вдигни косата си.
Тя направи това, което той искаше, и усети как неговата веща ръка започна да развързва корсажа на роклята й.
ГЛАВА 10
Групичката костюмирани мъже си разменяха подигравки и насмешки. Бяха яли и пили до насита, дългата маса още беше отрупана със закуски и освежителни питиета. Сега, след като бяха разпознали самоличността си и бяха разбрали, че са между приятели, не беше нужно да свалят маските си, за да разберат с кого разговарят.
— Добре е, че Оливър се е съвзел и отново е между нас — каза един от тях, облечен като войник. — Живя като отшелник доста дълго време.
— Още по-радостно е, че го видяхме да се занася с прелестната богиня — отбеляза вторият, облечен като Веселият Ендрю.
Третият, облечен като Арлекин, беше пристигнал на маскарада много по-късно от другите двама. Като чу думите на приятелите си, той се намръщи.
— Каква богиня? — попита той.
— Не ги ли видя? — попита войникът. — Тя беше възхитителна. Кремавата й рокля подчертаваше щедрите й очарования. Един съвсем семпъл костюм, само кошничка с цветя и няколко панделки, преплетени в косата й.
— Аврора? — каза шутът. — Разбира се. Богинята на зората.
— Оливър се е криел от нас, умни ми приятелю — размишляваше Веселият Ендрю. — Ние мислехме, че е сам и лекува разбитото си сърце заради онази негова годеница, която свърши така трагично, но такъв си е нашият Оливър — нищо не може да го спре за дълго.
Всички мъже се засмяха и си размениха многозначителни погледи.
— Красива коса имаше момичето, нали? — каза Веселият Ендрю, като поднови разговора. — Огнена коса. Не е за чудене, че той я желаеше толкова силно.
— Но не бих казал, че беше в много добро настроение — отбеляза войникът, — докато си преправяше път през навалицата, за да стигне до нея. После я метна на рамото си по чист пиратски маниер и я изнесе. Сигурен съм, че са все още заедно в някоя от стаите горе.
— „Аврора, покажи ми небесата над нас“ — имитира го Веселият Ендрю и се разсмя високо.
Морякът, чиято уста беше пълна с пунш, се задави изведнъж и малко от течността потече от носа му.
— По дяволите, Филип, виж какво направи!
Шутът остана мълчалив.
Войникът избърса носа си с носната си кърпа, а после почисти и униформата си.
— Не е голяма беда — отбеляза шутът, а погледът му беше насочен към стълбището в другия край на огромната бална зала.
— Не — каза Веселият Ендрю. — Та казвам ви, видяхте ли онова маскираното като портокалче момиче, което седеше сред закуските? Представляваше прелестна гледка.
— Смятам да си почина малко и по-късно ще се присъединя към вас, джентълмени — каза шутът.
Преди Веселият Ендрю или войникът да кажат нещо, той се мушна в тълпата и се отправи към стълбището. Той беше търпелив и можеше да почака още малко. Тази вечер искаше само да зърне момичето и да разбере какво означава тя за Оливър.
Той я съблече припряно. В бързината му имаше толкова страст, че дъхът й секна.
— Не, остави ръкавиците си. И чорапите.
Той лежеше на леглото, обут единствено в панталоните си, когато тя разкопча жартиера си и се канеше да смъкне надолу белия си копринен чорап. И двамата бяха свалили маските си.
— Ела тук — каза тихо той и протегна ръка.
Вивиан закопча отново чорапа си и отиде при него на леглото. Чувстваше се дива, жива и опасно волна. Нещо се беше променило в нея тази нощ, нощта на маскарада. Тя беше сигурна в това, както беше сигурна в обичта си към Оливър. Никой не можеше да й отнеме този скъпоценен миг на абсолютна свобода, който беше изпитала още щом като влезе в пищната бална зала.
Той я целуна. В държанието му нямаше никакво колебание. Устните и езикът му настойчиво искаха нейните. За миг тя си помисли за другите жени, с които той трябва да е спал, за да придобие такова умение в любовта.
После вече нищо нямаше значение, защото, когато той я целуна, тя не можеше да мисли за нищо друго.
Оливър се дръпна настрани, така че двамата легнаха един до друг. Когато откъсна устните си от нейните, той разгледа много внимателно лицето й, сякаш искаше да надникне и да види промяната, която Вивиан чувстваше, че е настъпила в нея през тази нощ.