— Разбирам.
Те се облякоха бързо. Той стегна корсета й и завърза всички върви със светкавична бързина. Без да обръща внимание на разрошената си коса, Вивиан грабна маската и я постави на лицето си.
Оливър направи същото, после я хвана за ръцете, за да спре нервните й движения.
— Трябва да бъдем внимателни, докато излезем от това място.
Тя кимна с глава, все още нервна.
— Нека проверя в коридора.
Той отвори вратата и погледна навън, после й махна ръка да го последва. Вивиан взе кошничката си, грабна ръкавиците си и излезе от стаята.
— Има задно стълбище — пошепна на ухото й Оливър и я хвана за ръката. Съвсем скришом те затичаха безшумно надолу по коридора и изчезнаха в тъмнината.
Шутът се спря по средата на двойното стълбище и погледна към разпилените по килима цветя. Като коленичи, той повдигна само една червена роза, после я поднесе към устните си и помириса дъхавия й аромат.
Усмихна се и мушна розата в джоба си.
Той продължи да се изкачва по стъпалата, после тръгна бавно по коридора, обмисляйки какво да прави.
Единствената отворена врата привлече вниманието му.
Той влезе в стаята и на лицето му се разля бавна усмивка, когато видя няколко цветя върху килима пред голямото легло.
Той отиде до вратата и я затвори, после започна да претърсва стаята.
След минути откри това, от което се нуждаеше. Две тънки кремави панделки. Той ги мушна в джоба си заедно с още няколко стръка цветя. После разгледа леглото.
Чаршафите бяха разбъркани и влажни. Шутът се усмихна, но изражението на лицето му би смразило кръвта на този, който го видеше. Очите му гледаха студено зад маската от бяло и черно и бяха лишени от каквото и да е чувство.
Беше открил следата най-после. Търпението и интелигентността бяха победили. Сега беше просто въпрос на време да започне да преследва и унищожи тази млада жена.
Той седна пред леглото, което те бяха споделили, а на лицето му беше изписано плътско задоволство. Цялото му същество тържествуваше. В главата му се роди едно стихче, точно за случая:
Той се разсмя на глас на остроумието си. Оливър беше страстен, силно влюбчив мъж, а това го правеше небрежен и невнимателен. Не беше нужно да ги открие още тази вечер; те вече бяха излетели от стаята, а по всяка вероятност и от къщата.
Но сега той вече имаше следата. Оливър се беше завърнал в обществото и по тази причина вече беше уязвим. А така той щеше да има възможността да го унищожи напълно.
Но този път щеше да свърши с него веднъж завинаги.
Като докосна с пръсти панделките в джоба си, шутът огледа празната спалня, после отметна глава назад и се разсмя.
Вивиан се прибра и облече слугинските си дрехи. Цветята бяха извадени от косата й, дългите й букли бяха разресани и сплетени на плитка, която пък беше навита и скрита под бонето й. Беше слязла в кухнята само четиридесет минути преди Хилда и дъщерите й да се върнат вкъщи.
Господарката беше в отвратително настроение.
Мери се втурна в топлата кухня, сякаш таласъми я следваха по петите.
— Тя иска да й свариш от онези билки, които приготвяш…
— … когато е преяла — довърши изречението Сюзън.
Тя сложи малко вода в чайника над огъня, а Вивиан отиде в другия край на кухнята, където висяха билките.
Двете жени работеха усърдно, докато приготвяха билковия чай. Мери се беше качила горе, за да помогне на Хилда и на дъщерите й да се съблекат.
— Дали ще им липсва малкото кученце? — измърмори Сюзън — Хващам се на бас, че няма да им липсва.
Вивиан се засмя тихо, докато приготвяше билковата отвара. Мента, див джоджен, кумунига и риган. Пръстите й работеха бързо, докато отделяха листата и цветовете от стеблата. Купчинката пред нея нарастваше все повече и повече, докато накрая количеството я задоволи и тя прибра останалите билки по местата им. Мери се върна напълно изтощена. Думите й стреснаха двете жени.
— Тя иска Вивиан да й занесе чая. Каза, че искала да каже нещо.
Вивиан погледна Сюзън, която само поклати глава. Капризните настроения на Хилда не можеха да се предугадят. Тази жена беше просто непоносима.
Вивиан постави чашата от фин китайски порцелан върху подноса, после го вдигна и се отправи към стълбището. Като стигна пред стаята на Хилда, тя почука тихо на вратата и влезе вътре.
Стаята беше потънала в мрак и Вивиан си припомни разкошните спални в къщата на маскарада.
— Сложи подноса на масата — пошепна Хилда. Мащехата й изобщо не изглеждаше добре. Кожата й беше бледа и пепелявосива. Очите й гледаха тъпо и Вивиан се чудеше какво ли е яла и пила, та не й беше понесло.