Но това се приемаше като някаква странност от всички майки в Лондон, които не спираха да клюкарстват какво нещастие било за мъж с неговото положение да няма годеница.
— Те винаги ще говорят така за мене, Хенри — каза той, като се облече и сви рамене. — И всичко това е заради парите, които имам. Нямат търпение да сложат малките си лакоми лапички върху тях.
Хенри само изсумтя и му хвърли един от онези погледи, които беше усъвършенствал през всичките тези безкрайни години на служба, изразяващ едновременно кротко порицание, неверие и спокойна мъдрост. Защото Хенри го познаваше така, както малцина други го познаваха. Нямаше много неща, които Оливър можеше да скрие от камериера си.
— Сър, мога ли да ви попитам нещо?
Оливър знаеше много добре, че Хенри обичаше да играе ролята на човек, който иска да изтъкне на всяка цена доводите си, които почти винаги бяха в противоречие с мнението на господаря му. Той изпитваше голямо удоволствие от факта да бъде на различно мнение от това на работодателя си.
— Давай.
— Ами, ако срещнете жената, която не се интересува от богатството ви? Ако тя се интересува единствено от вас самия и няма ни най-малък интерес към богатството ви?
— Нима съществува такава жена? — Оливър беше събрал достатъчно опит в лондонския хайлайф, за да има основание да не вярва на подобно предположение.
— Положително съществува. Майка ви никога не се интересуваше от парите на баща ви и двамата бяха щастливи до края на дните си.
— Майка ми е имала свое собствено състояние, когато се е омъжила за баща ми. Така че тя не се е нуждаела от парите на баща ми и той е могъл да бъде сигурен, че не това е била причината тя да иска да бъде с него.
— Тогава трябва да си намерите жена с богатство, сър.
— За нещастие, Хенри, повечето от жените с пари, които познавам, са или прости, или нямат интереси да бъдат нещо друго освен разкрасени за целта кобили за разплод.
— И каква искате да бъде вашата жена, сър?
Оливър замълча за миг, но Хенри го подкани.
— Сър?
Оливър оправи дантелите на маншета си, като се изучаваше в огледалото. Не беше суетен мъж, но държеше на външния си вид. Сега се престори, че проявява прекомерен интерес към външността си, опитвайки се по този начин да избегне изпитателния поглед на камериера.
— Искам да бъде… — Гласът му заглъхна, тъй като се замисли какво да отговори. В действителност той изобщо не беше мислил по този въпрос. Зад установения си начин на поведение Оливър ревниво пазеше съкровените си чувства и желания.
Той искаше да се влюби.
При целия си досегашен живот се беше съмнявал в съществуването на това неясно чувство. Но искаше да го изпита.
Вярваше, че ако любовта наистина съществува, той щеше да я познае.
Вдигна очи, погледна камериера си и нагласи за последен път маншетите си, въпреки че те имаха безупречен вид.
— Това са чисти глупости, Хенри. Не виждам никакъв смисъл от този разговор.
Камериерът му се усмихна, после се обърна и започна да прибира официалните дрехи, които господарят му беше пробвал, но не беше одобрил.
— Както желаете, сър.
Както Оливър беше очаквал, приемът който Хилда даваше, беше безкрайно отегчителен. Седеше край масивната маса и се преструваше, че безкрайните истории, които разказваше една от нейните дъщери са му интересни. Чувство на кротко отчаяние го обземаше, когато гледаше и другите жени, насядали около осветената със свещи маса. Лицата им бяха почервенели от лакомия и алчност.
Винаги е било и ще бъде едно и също. Не можеш ли да го приемеш? Може би просто трябва да избереш една от тях, която да те направи баща на няколко потомци, които да бъдат занимавка на стария ти чичо. Той иска да се грижи за едно ново поколение на рода Грей.
Тази мисъл го накара да изпита радост. Знаеше, че трябва да обмисли сериозно и внимателно бъдещето си. В края на краищата беше почти двадесет и седем годишен.
Веднага щом като стана възможно, той се извини учтиво и стана от масата. Нямаше представа къде отива, но знаеше, че не ще може да понесе нито миг повече глупавото бръщолевене.
Тогава погледна през френската врата и видя градината. Тя го заинтригува. Беше видно, че за зелените площи се полагат най-старателни грижи, но той не знаеше Хилда да има градинар. А не можеше да си представи, че някоя от жените, които седяха около масата, би си изцапала ръцете с пръст.
Градината имаше такъв вид, като че ли някой беше вложил в нея много любов и грижи.
Силно впечатлен, той пристъпи навън. Въпреки че времето беше все още хладно, тази вечер ветрецът беше топъл и носеше аромата на цветя. Опиянен от свободата си, Оливър съблече сакото си и го постави на малката каменна пейка. След това се залови да изследва градината.