Когато прошепна тези слова, тя не гледаше към него, така че той не можа да разбере какво изпитва тя в този миг. Но трябваше да се опита да я увери в добрите си намерения.
— Уверявам ви, че това никога няма да се случи — рече той и си пое дълбоко въздух. — Давам ви думата си.
Вивиан го погледна. Та тя нямаше и най-малка представа, какво чувства той към нея!
— Какво искате от мен? — пошепна тя.
— Надявам се, мис, да не сте омъжена.
— Не съм омъжена.
— И вашата обич не е обещана на никого.
Този път тя го погледна право в очите.
— Не съм обещана на никого.
— Тогава мога да дойда и да поискам ръката ви.
Тези думи я втрещиха.
— Не е възможно да искате да кажете това…
— Точно това искам да кажа…
— Но аз нямам нищо. Не притежавам нищо, освен дрехите на гърба си. А щом вие имате камериер, то тогава сигурно сте…
— Имам пари. Това е истина. Но това няма нищо общо с желанието ми.
— Ще се срамувате от мен…
— Никога! — сграбчи ръката й той и обърна лицето й към себе си. И тогава Оливър разбра какво беше станало с него тази вечер в градината. От самото начало той беше сигурен, че е чакал именно тя да се появи в живота му и да го промени завинаги.
Сега, когато се взираше в лицето й, той мислеше как да й го обясни.
Едно силно чувство, един могъщ импулс да я притежава завладя цялото му същество.
Отдавайки се на чувствата си, Оливър наведе глава и потърси устните й. Тя се опита да се изплъзне, но той повдигна ръката си и нежно хвана брадичката й, убеждавайки я да приеме целувката му. Оливър се бореше със себе си да бъде нежен и внимателен. В началото той само докосна устните й, покривайки ги с няколко страстни леки целувки. Тя въздъхна. Напрежението започна да напуска тялото й и той почувства как постепенно свитите и в юмруци ръце се разтвориха. Усети как дланите й се плъзнаха нагоре по ръцете му и как пръстите й плахо докоснаха косата му.
Обнадежден, той наклони леко главата си и нежно настоя да разтвори устните й. Чу тихия стон, който тя издаде, усети смесеното чувство на безсилие и страх, после устните й се разтвориха и той наистина вкуси от нейната свежест и сладост. Това накара сърцето му да забие по-бързо. Той хвана главата й с ръка, а с другата обгърна кръста й и я притисна до себе си.
Беше невъзможно да мисли — усещаше единствено пълните й гърди, притиснати в неговите гърди, и допирът на пръстите й, които сега обгръщаха плътно раменете му. Устните й бяха толкова свежи, толкова горещи и примамливи, че загатваха за женски тайни и силна страст.
Като че ли разумът го беше напуснал, когато той я наклони назад и нежно я целуна по шията. Той искаше повече. Ръката, която притискаше кръста й, се плъзна нагоре към нежната, топла гръд, която почувства под корсажа на роклята й. Поставил длани върху свежата й плът, той почувства твърдите й зърна между пръстите си.
Отново целуна устните й, но този път всичките му мисли и цялото му старание да бъде нежен го бяха напуснали. Той стана съблазняващ, страстен, обещаващ всякакви удоволствия и наслади. Само тя да отстъпеше, само да му се довереше…
Внезапно тя се отскубна от ръцете му с такава сила, че Оливър остана стъписан на мястото си. Като че ли го бяха залели с кофа студена вода. Вдигна поглед, объркан и смутен, и видя, че тя трепери, застанала с гръб към него, изпълнена с гняв.
Трябваше да й каже нещо. Трябваше да й обясни, че това, което се беше случило току-що, изобщо не беше това, за което тя си мислеше…
Но тя се обърна към него и той видя огъня в зелените й очи, потръпващите пълни устни, гърдите й, които се издигаха и спускаха, когато си поемаше дъх, за да се успокои. Беше скръстила ръце на гърдите си, сякаш искаше със силата на волята си да спре бурната реакция, която той беше предизвикал у нея.
— Не. — Една единствена дума, но казана толкова твърдо. Гласът й беше нисък, треперещ от гняв. Тази жена нямаше да се остави да бъде играчка в ръцете на някой мъж.
Той искаше да я увери, че подобно поведение не е типично за него. Отвори уста, за да се извини за внезапната слабост и липсата на самоконтрол. После улови погледа й и разбра.
Страх. От непознатото.
Девственица.
Беше предположил друго. Повечето хубави момичета, които прислужваха в домакинствата, не успяваха дълго да запазят девствеността си. Оливър беше предположил, че някой от гостите на Хилда вече е сложил край на тази моминска невинност, която стоеше пред него.
Вивиан го гледаше втренчено. Тя беше успокоила дишането си, но изражението на очите й разби сърцето му. Те излъчваха страх.