След като яздиха около час от мястото, където бяха спрели да напоят конете, изведнъж чуха пред себе си дълъг протяжен вой и скоро попаднаха сред голяма група индианци и още по-голямо стадо коне и мулета.
Въпреки че беше тъмно, Пени забеляза, че имаше много коне, може би около двеста. Със сигурност този набег на команчите се бе увенчал с успех.
Групата, с която дойде Пени, се присъедини към другите индианци, а конете, които бяха откраднати от ранчото, се смесиха с останалите животни. След това воините се пръснаха и се настаниха около неголеми огньове, където ги чакаше топла храна.
Без да се церемони много, Уонтъби зашлеви на Пени звучна плесница, изръмжа и я побутна напред. Нарече я Пенуу, а тя тръгна в посоката, която й бе посочена.
Това не беше обикновено индианско селище, а боен лагер — нямаше ги типичните индиански шатри, а в целия лагер имаше само няколко жени, чиято задача беше да приготвят храната. Всичко необходимо беше опаковано и натоварено на конете, в случай че се наложеше да потеглят веднага. Приближиха се до един слаб огън, на който се печеше месо. Уонтъби блъсна Пени и тя падна на земята, а той приклекна до огъня.
Дотук местността беше равнинна, но сега започваше да се чувства лек полегат наклон. Пени се чудеше на какво разстояние от ранчото се бяха отдалечили и как биха могли да я открият. Една от жените вареше някаква яхния на огъня, а Пени се помъчи да не мисли какво месо би могло да има в тази отвратителна каша.
Междувременно се бе смрачило напълно и местността се изпълни с характерните нощни шумове и звуци. Самотна птица нададе жален писък някъде далеч в прерията. Съвсем близо изкрещя сова. Щурците подхванаха романтичната си песен.
Пени хвърли поглед към Уонгъби и се опита да привлече вниманието му в тъмнината.
— Къде е тоалетната? Трябва да отида до тоалетната — каза тя, осъзнавайки, че звучи глупаво, но не знаеше как да се обърне към него, така че той да я разбере.
Индианецът се втренчи в нея, очите му я фиксираха, без да мигат, лицето му бе абсолютно безизразно, изобщо не даваше никакъв признак, че я е разбрал…
— Върви по дяволите — каза тя, заплювайки го в лицето.
Уонтъби се ухили. Тя се изправи на крака, седна, отново се изправи и посочи към тъмното пространство извън обсега на огъня. Този път Уонтъби кимна в знак на съгласие. Той стана, хвана я за ръка и я изведе от лагера.
— Почакай малко. Ако си мислиш, че ще ти позволя да ме гледаш…
Тя знаеше, че той не може да я разбере, но чувстваше, че не може да издържа повече. Мехурът й щеше да се пръсне. Тя клекна, смъкна дългите си до коленете дамски гащички, вдигна полите си и се облекчи. Уонтъби се засмя.
Когато се върнаха при огъня, той отново я бутна на земята, а индианката й подаде кратуна, пълна с рядка яхния. Отначало Пени изобщо не искаше и да опита. После извади с два пръста парче месо, вдигна купата към устните си и изпи редкия сос, след което доизяде всичко, което беше останало. Усети вкуса на див лук, който индианците сигурно бяха намерили някъде край потока. Да се оцелее в пустинните земи на западен Тексас не беше никак лесно, освен ако човек не привикне да яде гущери и гърмящи змии.
До временния им бивак нямаше нито поток, нито река. Пени жадуваше да измие лицето и ръцете си, да се съблече и да се изкъпе хубаво, но това бе невъзможно. Изведнъж усети настойчивия поглед на Уонтъби.
Пени не мислеше, че индианците ще продължат пътя си през нощта, по всяка вероятност щяха да останат да нощуват на това място. Дали Уонтъби ще я нападне? Дали ще я изнасили тук, на открито?
Пени потръпна. Беше само на осемнайсет години на някакъв църковен пикник едно момче я бе целувало и галило и с това се изчерпваше целият й сексуален опит. Започна да следи с поглед Уонтъби, но той не направи и най-малкото движение към нея.
Миг по-късно тя се протегна, легна по корем и се опита да заспи. Уонтъби веднага застана до нея.
— Не! — изкрещя тя.
Уонтъби се засмя тихо. В ръката си държеше късо усукано въже от сурова кожа. Върза единия край около китката й, а другия беше увил около своята. Ако тя мръднеше дори на сантиметър, той веднага щеше да усети.
Сега Пени осъзна, че не може да легне по гръб. Трябваше да лежи по корем цяла нощ. Тя въздъхна. Може би така бе по-безопасно. Опита се да заспи, но не можа.
Изведнъж почувства ръката на команча да гали косите й; Пени започна да диша дълбоко, преструвайки се, че спи. Ръката му продължи да се движи надолу по гърба й, опипа задника и се задържа между бедрата. В един миг бе готова да изкрещи. После той отдръпна ръката си, изпусна дълбока въздишка и миг по-късно тя долови слабото му хъркане.