— От две години тя е домакиня на приемите, които давам във Вашингтон, и се справя отлично. Сега единственото, за което трябва да се тревожа, е да не я отвлече някой нехранимайко и да се ожени за нея. Казах й, че първо трябва да завърши училище, след което й предстоят още четири години в един от най-хубавите девически колежи. Мисля, че жените трябва да са образовани колкото може повече. Не е достатъчно да са само съпруги и майки. Мисля си, че един ден в долната камара на Конгреса или дори в самия Сенат ще имаме жени.
— О, татко, това звучи невероятно!
— Съвсем не. През цялото време виждам изключително образовани жени във Вашингтон. Има жени лекари, жени адвокати, дори жени проповедници.
Спър беше разговарял със сенатора веднага щом пристигна и му бе дал чека. Сенаторът бе останал доволен особено когато разбра за обещанието на Джордан да не му създава повече неприятности.
— Наистина се надявам нашият приятел Рей Джордан да удържи на думата си — заяви сенатор Уолингтън. — Ще дойде време, когато годината ще е суха и ще трябва да използваме и двамата водата от реката. Тогава наистина ще се наложи да работим заедно. По-надолу от нашите постройки реката прави завой на изток и преминава през земите на „Съркъл Джей“.
— Изглеждаше достатъчно сериозен и мисля, че бе искрен — каза Спър. — Този чек за близо четири хиляди долара постоянно ще му напомня за щетите, които ви е причинил. Мисля, че ако отстоявате твърдо позицията си, всичко ще бъде наред.
След като вечеряха обилно с печено телешко, четири вида зеленчуци и за десерт — оризов пудинг, Спър се отпусна.
— Тази нощ ще потегля за града, а рано сутринта отивам в Абилийн. Трябва да намеря телеграф и да съобщя на шефа, че случаят е приключен. Сигурно има вече нещо друго за мен.
— Няма смисъл да яздиш цяла нощ до града — каза Пени. — По-добре остани тук, в една от стаите ни за гости. Онези легла в хотелите са толкова неудобни, поне така казват.
Сенатор Уолингтън бе напълно съгласен с нея.
— Разбира се, Спър, остани тук, на сутринта закуси добре, а след това ще имаш достатъчно време да пътуваш до Абилийн.
С това въпросът бе решен. След вечеря Спър и сенаторът отидоха в кабинета му, където се настаниха удобно с по една дълга кафява пура, като се наслаждаваха на аромата и вкуса на тютюна. Разговаряха за Вашингтон и за политика. Спър каза на сенатора, че е бил помощник на сенатора от Ню Йорк, Харви Билбри.
— Това е било, преди аз да вляза в Сената — каза Уолингтън, — но съм чувал за него.
— Той беше приятел на семейството ни. Тези две години във Вашингтон ме научиха на много неща.
Сенаторът извади една шахматна дъска и двамата започнаха да играят. Спър не бе играл от години, затова играта му не бе много добра. Той бързо изгуби първата, но след това започна да мисли по-логично и докара следващата до пат.
По време на игрите Пени влиза на два пъти, но се измъкваше разочаровано. Тя се върна, когато чу, че свършиха последната игра.
— Не е ли време за един приятен разговор, не за глупави игри? — каза тя, докато влизаха във всекидневната. Спьр виждаше тази стая за пръв път и се изненада колко добре беше обзаведена. Изглеждаше като разкошна стая в къща във Вашингтон, в най-хубавата част на града.
Разговаряха за политика, след това за президента и за това, колко бързо западните територии ставаха щати.
— Ще цивилизоваме тази страна от единия бряг до другия — каза сенаторът. — Един ден тук ще има много градове и пътища и всякакъв вид удобства, за които не сме и мечтали. Бих желал да си остана на същата възраст и да се върна в Съединените щати, да кажем, в хиляда деветстотин седемдесет и пета, сто годни по-късно. Какви неща бих видял само!
Спър се съгласи със сенатора, след това започнаха да играят една интересна игра, която се състоеше в това да познаят коя територия ще стане следващият щат.
— Хващам се на бас, че следващият щат ще е Колорадо — каза сенатор Уолингтън. — От две години имаме делегации в Сената, които постигат забележителен успех. Разбира се, и находищата от злато и сребро също оказаха своето значение. Това е моето предвиждане.
Вече беше доста късно. Спър започна да се прозява, стана и се извини.
— Страхувам се, че вече не съм добра компания. Мисля, че е по-добре да се възползвам от предимствата на мекото легло, за което споменахте. Разговорът беше много интересен, но е по-добре да си лягам.
Сенаторът кимна.
— Аз също отивам да си легна. Все още не съм се възстановил от онази петдневна езда. Отвикнал съм от седлото.
— Ще ти покажа стаята, Спър Маккой — каза Пени. — Във Вашингтон имаме прислужница, но тук аз върша повечето домакинска работа.