Спър се засмя и й обясни, че се нуждае от известно време, преди да е в състояние да я люби отново.
— О, с всеки миг научавам все повече! — възкликна тя.
Спър пресметна времето — никога не му бе достатъчно само веднъж, а дилижансът нямаше да тръгне преди обяд.
Излегна се удобно, отправи поглед към върховете на дърветата и към безкрайното небе и се заслуша в ромона на потока. Почувства се напълно отпочинал. Пени го целуна.
— Сега ли? — попита тя.
Спър я целуна нежно.
— Може да го направим още три или четири пъти, Пени. Само ми дай още малко време.
Замисли се. Скоро щеше да се качи на дилижанса и да се отправи към Абилийн, откъдето можеше да изпрати съобщение на генерала, че Пени е освободена. Нямаше нищо, което се налага да бъде свършено незабавно. Генералът винаги имаше някоя задача, приготвена само за него.
Спър въздъхна и се загледа в малките пухкави облаци. Чудесно беше да си жив.