— Поканиха ме.
— Не и аз. Пристигна с огромната си кола и луксозен костюм, готов да пометеш дома ми изпод краката.
— Дойдох само да разгледам някаква собственост. Никой, най-малкото аз, няма намерение да те насилва да продаваш.
Но това не беше вярно, помисли си Кейти нещастно. Имаше хора, които щяха да ги накарат да продават. Онези, които събираха данъците, сметките. Ипотеката, която бяха принудени да направят.
Всъщност всичките си страхове и раздразнение тя изливаше върху мъжа до себе си.
— Знам ги тези като теб. Раждате се богати и се мислите за повече от обикновените хора. Единствената цел в живота ви е да печелите още повече пари, без значение дали някой ще бъде наранен или стъпкан. Имате огромни къщи и любовници на име Фоун.
Той едва успя да потисне смеха си.
— Никога не съм познавал жена на име Фоун.
— Има ли някакво значение — тя стана и тръгна по пътеката. — Кики, Ванеса, Ава, все едно.
— Щом казваш… — като я гледаше, обляна от лунната светлина, Трентън си помисли, че изглежда великолепно. Като бял огън. Кейти определено го привличаше. Идеше му да скочи и да я сграбчи. Ала не помръдна. Беше дошъл тук работа да върши. А тази Кейти Калхун бе най-големият препъникамък на пътя му.
Така че трябваше да бъде търпелив, хитър и да постави капана както трябва.
— И откъде знаеш толкова много за типове като мен?
— Сестра ми беше женена за един такъв.
— Бакстър Дюмон.
— Познаваш ли го? — тя поклати глава и пъхна ръце в джобовете си. — Ама и аз задавам едни въпроси! Сигурно всяка сряда играете голф заедно.
— Не. Познавам бегло семейството му. Жалко, че сестра ти се разведе с него.
— Той превърна живота й в ад, разруши самочувствието й, а накрая я заряза с децата заради някаква си малка френска кукличка. И понеже е голям адвокат от известна адвокатска фамилия, сестра ми не получи нищо, освен децата и мизерната ежемесечна издръжка, която обикновено закъснява.
— Съжалявам за това, което е станало — Трентън също стана. Гласът му вече не бе рязък. — Бракът много често е една от най-неприятните сделки. Но поведението на Бакстър не означава, че всяка по-известна бостънска фамилия е неморална и неетична.
— Като ги гледам, за мен всички са еднакви.
— Значи трябва да промениш мястото, от което гледаш. Ала ти не искаш, защото си изключително твърдоглава и имаш непоколебимо мнение.
— Защото съм достатъчно умна, за да виждам по-далеч от носа си.
— Но ти не знаеш нищо за мен! Ти не ме хареса, още преди да научиш името ми.
— Не ми харесаха обувките ти.
— Моля? — Той изненадано спря.
— Много добре чу — Кейти обгърна раменете си с ръце и почувства, че й става смешно. — Не ми харесаха обувките ти. — Хвърли му закачлив поглед и добави. — И все още не ми харесват.
— Е, това обяснява всичко.
— Освен това не ми хареса и вратовръзката ти — тя посочи с пръст, като не забеляза пламъчето, което проблесна в очите му. — И лъскавата ти писалка. — Пръстът й се заби в плата на ризата му.
Той огледа скъсаните на коленете й джинси, тениската и протритите ботуши.
— И всичко това от устата на един явно голям експерт по модата.
— Ти просто не си на мястото си тук, господин Сейнт Джеймс.
Той направи една стъпка и се приближи до нея. Кейти се усмихна предизвикателно.
— А ти предполагам, че се обличаш като мъж, защото не знаеш как да се държиш като жена.
Това, разбира се, бе преувеличено, ала не можеше да устои на изкушението да я ужили. Ударът увеличи възбудата й.
— Само защото се защитавах, вместо да падна в краката ти, не значи, че съм по-малко жена.
— Така ли наричаш поведението си? — Трент постави ръце на раменете й. — Защита?
— Точно така. Аз… — тя спря, защото я притегли към себе си.
Телата им се докоснаха. Той видя объркване и смущение в очите й.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Проверявам теорията — Трент спря очи на устните й. Бяха сочни и леко отворени. Много изкусителни. Защо не беше го забелязал досега? Тази голяма приканваща уста бе непреодолимо привлекателна.
— Да не си посмял! — Кейти си мислеше, че гласът й е твърд и заповеднически. Всъщност прозвуча като дихание.
— Ти да не би да се страхуваш? — той се наведе още повече.
Въпросът само я накара да се стегне.
— Разбира се, че не. Просто не съм свикнала да ме целуват побеснели, лигави невестулки.
Започна да се дърпа, но с това още повече усложни положението си. Сега вече ръцете му я обгръщаха плътно, устните им бяха на едно ниво, чувстваше горещия му дъх. Трент изглежда нямаше намерение да я целуне, поне до момента, в който хвърли последната обида в лицето му.
— Никога не знаеш кога да спреш, Катрин. И това е недостатък, който ще ти донесе много неприятности, повярвай ми. Като се започне от този момент.