— Не съм казала, че се е случило нещо.
— Не е необходимо да го казваш. То е написано на лицето ти.
— Просто не ми харесва присъствието му тук. Това е всичко — Кейти стана и остави чашата си в мивката. — Имам чувството, че вече ни е изгонил от къщата. Знам, че трябва да обсъдим евентуална продажба, ала всичко ми изглежда като някакъв много дълъг и неясен път. — Тя се обърна към сестра си. — Лайла, ти какво смяташ да правиш?
— Не знам — очите й потъмняха. Това бе едно от нещата, за които не спираше да се тревожи. Домът и семейството, те бяха нейната слабост. — Можем да продадем някои от кристалните сервизи и от среброто.
— Това ще разбие сърцето на леля Коко.
— Знам. Но можем да го направим неусетно, парче по парче. Или пък отведнъж. Мразя да го казвам, ала ще трябва да помислим сериозно и практично.
— А хотелът?
Лайла само сви рамене.
— В това отношение нямам особено дълбок морален проблем. Къщата е била построена от лудия Фъргюс, за да посреща цели орди от гости и армия от сервитьори да тичат насам-натам, като сервират храна и оправят легла. Струва ми се, че превръщайки се в хотел, ще възвърне първоначалното си предназначение — тя въздъхна тежко, като видя физиономията на сестра си. — Знаеш, че я обичам, точно колкото теб.
— Знам.
Това, което Лайла не каза бе, че продажбата ще разбие сърцето й, но е готова да го направи за доброто на семейството.
— Ще дадем на блестящия господин Сейнт Джеймс няколко дни, сетне ще свикаме семейния съвет — продължи с окуражителна усмивка тя. — Четирите заедно ще решим и мисля, че няма да сбъркаме.
— Дано да си права.
— Скъпа, аз винаги съм права. Това е моят кръст, който трябва да нося — Лайла отпи глътка студена сода. — А сега защо не ми кажеш какво те измъчва цяла нощ?
— Вече ти казах.
— Не — Лайла вдигна заплашително вилицата си, като копие. — Не забравяй, че знам всичко и виждам всичко. А това, което не мога да видя, откривам. Така че изплюй камъчето.
— Леля Коко ме накара да го изведа в градината.
— Това го знам — изхили се Лайла. — Тя е стар дявол. Просто чета мислите й. Подредила е един романс. И какво стана?
— Сбихме се.
Лайла кимна, като направи жест да продължава.
— Добър старт. Заради къщата ли?
Кейти започна да чисти филодендрона от изсъхнали листа.
— И заради нея. И за разни други неща.
— Като например?
— Имената на любовниците му. Известни бостънски фамилии.
— Страхотен аргумент за спор. Един от любимите ми. И после?
Кейти пъхна ръце в джобовете си.
— Той ме целуна.
— А, историята става интересна — тя бе наследила от леля си Коко любовта към клюките. Затова заинтригувано подпря брадичка и се приготви да слуша. — И какво? Забелязах, че има страхотно чувствена уста.
— Ами че тогава целувай си го ти!
Лайла помисли малко и поклати глава с известна доза съжаление.
— Не, независимо от страхотната му уста, не е моят тип. Но тъй като ти вече си се целувала с него, я кажи как беше? Добър ли е?
— Да — неохотно призна Кейти. — Ти сигурно това би казала.
— И колко му даваш по скалата от едно до десет?
Кейти се разкикоти.
— Да ти призная, в оня момент не мислех за оценки.
— Става все по-добре и по-добре — Лайла облиза вилицата си. — И тъй, той те целуна и беше чудесно. А после?
Кейти въздъхна.
— После ми се извини.
Лайла я загледа изненадано и бавно остави вилицата.
— Какво-о-о?
— Извини ми се. Много любезно за неочакваното си поведение и обеща повече да не се повтаря — Кейти смачка сухите листа в ръката си. — Какъв е този мъж, дето си мисли, че трябва да се извини, след като е оставил една жена без дъх?
Лайла само поклати глава.
— Според мен има три възможности. Или е страхлив негодник, или е прекалено възпитан и учтив, или не може да мисли рационално.
— Май че е първото.
— Хм — Лайла забарабани с пръсти по масата. — Може би трябва да му направя хороскоп. Да знаеш случайно кога е роден?
— Каквото и да покажат звездите, продължавам да настоявам за първото — Кейти заобиколи масата и целуна сестра си по бузата. — Благодаря ти. Трябва да вървя.
— Слушай! Той има хубави очи. Особено когато се усмихва.
Трент не бе особено весел, когато все пак успя късно следобед да се измъкне от Замъка. Леля Коко настояваше да му покаже всичко. Всяко влажно и прашно местенце от къщата, а после му отне цели два часа със стари семейни снимки и албуми.
Беше му забавно да гледа бебешките снимки на Кейти, да проследи, благодарение на обектива на фотоапарата, израстването й от хлапе до жена. Тя бе невероятно сладка със смешните си миши опашчици и изпадали предни зъби.