— Просто ми е любопитно — без да мисли, Трент постави ръка на гърба й и я плъзна надолу. Кейти трепна нервно и изруга като моряк.
— Дай да видя — взе ръката й, докато тя се опитваше да се дръпне.
— Нищо ми няма. Пусни ме, чуваш ли? Ако не ми се пречкаше, нямаше да се ударя.
— Стига си се дърпала и ми дай да видя. — Той я хвана здраво за китката и разгледа одраните кокалчета на пръстите. Под греста избиваше кръв, видът, на която го накара да се почувства виновен. — Трябва да направиш нещо.
— Само драскотина — „О, Боже, защо не си махне ръката от моята!“ — Това, което трябва да направя, е да си свърша работата.
— Не ставай глупава. Къде е аптечката?
— В банята. Мога и сама.
Без да й обръща внимание, Трент се отправи към офиса, като я поведе със себе си.
— Трябваше само да ми оставиш ключовете.
— Нали аз съм виновен, че нарани ръката си. Значи нося отговорност.
— Искам да спреш да ме влачиш след себе си.
— Тогава върви с мен — той отвори вратата на малката баня, облицована с бели плочки. Без да обръща внимание на протестите й, пусна водата и сложи ръката й под струята. Размерите на банята ги принуждаваха да стоят съвсем близо един до друг. Трент взе сапун и много нежно започна да мие ръката й.
— Раната не е дълбока.
— Нали ти казах, само драскотина.
— Може да се инфектира.
— Добре, докторе!
Като потисна резкия си отговор, той я погледна. Изглеждаше така сладка, с изцапания нос и нацупена муцунка като петгодишно хлапе.
— Извинявай — рече, без да се усети Трент и видя как ядът в очите й се стопи.
— Грешката не беше твоя — тя отвори шкафчето над мивката, където бе аптечката, само и само да спре да се разтапя под погледа му. — Мога и сама, наистина.
— Ще завърша това, което съм започнал — Трент взе чантичката от ръцете й и намери антисептичната паста. — Сигурно ще ти запари.
— Вече ми пари — Кейти издаде лек стон, докато той мажеше раната. Машинално се наведе, за да духне на пръстите си, докато в същото време той направи същото. Главите им леко се чукнаха. Със свободната си ръка Кейти потърка удареното място и рече през смях. — Не сме много в синхрон.
— Така изглежда — без да откъсва очи от нея, Трент задуха пръстите й. В тези удивителни зелени очи май нещо проблясва, забеляза той. Страх, изненада, удоволствие, не знаеше. Не беше сигурен. Ала беше готов да заложи половината от състоянието си, че Кейти Калхун бе в пълно неведение относно романтичните кроежи на леля си.
Вдигна ръката й към устните си, просто така, да пробва, и видя объркване в потъмнелите й очи. Ръката й омекна в неговата. Устните й се отвориха, но нито звук не излезе от тях.
— Мисля, че ако ги целуна, ще ти мине — отбеляза Трент и ги целуна. Знаеше, че го направи, за да не целуне устните й.
— Аз мисля… По-добре ще е, ако… — господи, тук е толкова тясно, помисли си объркано Кейти. И ставаше все по-тясно. — Сигурна съм, че всичко е наред.
— Трябва да се превържат.
— О, не…
— Иначе ще ги замърсиш — като се забавляваше на объркването й, взе бинт и започна да я превързва.
Смятайки, че ще увеличи разстоянието помежду им, Кейти се завъртя. Трент я последва, като че танцуваха, и сега стояха лице в лице, един до друг. Той леко помръдна, нямаше място за друго движение, и гърбът му опря в стената.
— Боли ли?
Тя поклати глава. Не я болеше. Беше луда, мина й през ума. Сигурно беше луда, щом сърцето й биеше като парен чук, защото някакъв мъж превързваше с бинт одрасканите й пръсти.
— Кейти, може ли да те питам нещо лично?
— Ами… — тя повдигна рамене и преглътна шумно.
— Какво точно ще правиш на колата ми?
Кейти видя смеха в очите му и също се усмихна.
— Ще ти струва четиридесет и седем и петдесет.
— А! — бяха така близо един до друг, както предната нощ, когато се караха. Ала сега беше много по-приятно. — А ще напълниш ли радиатора ми?
— Разбира се.
— Значи си ми простила?
— Не съм казала такова нещо — вдигна вежди тя.
— Бих искал да размислиш — като държеше ръката й между своите длани, Трент се притисна към нея. — Както виждаш, ако не ми простиш, ще ми бъде трудно да се противопоставя на изкушението и да съгреша отново.
Цялата почервеняла, тя се опря в стената.
— Не вярвам да съжаляваш и ей толкова за онова, което направи.
Той се замисли за миг, като я гледаше. Очите й бяха широко отворени, а устните й потръпваха.
— Боя се, че си права.
Кейти настръхна, разкъсвана между удоволствието и гнева и в този миг телефонът зазвъня.
— Трябва да се обадя.
Измъкна се като змия и изскочи от банята. Трентън я последва бавно, изненадан от самия себе си. Нямаше съмнение, че бе жертва на кроежите на леля си, както и той. Друга жена, някоя, която си бе намислила да го ожени за себе си, щеше да се усмихне или да се нацупи. Щеше да обвие с ръце раменете му. Но нямаше да стои с гръб, залепен за стената, сякаш срещу себе си има гърмяща змия. Нямаше да го гледа с тези големи, безпомощни очи и да заеква. И да бъде толкова невинно съблазнителна като нея.