— Ти го каза. Е, с твоя произход, ум и красота естествено би могла да си намериш най-подходящия съпруг. Когото си поискаш.
Тя вече не бе бледа, напротив цялата гореше.
— Само защото леля Коко се гордее с мен, не значи, че има намерение да те жени за мен!
— След като приключи с твоите добродетели, ми показа снимките ти. Някои от тях наистина са чудесни. Особено като бебе. Там все още не се заяждаш с никого.
— О, Боже!
Кейти затвори очи.
— Започна да ме разпитва за отношението ми към брака и децата. Направи някои доста явни намеци относно мъжете в моето положение, които се нуждаят от стабилна връзка със стабилна жена. Като теб.
— Добре, стига! Достатъчно! — тя отвори очи. — Леля Коко много често има планове за моето и на сестрите ми бъдеще. Обикновено неосъществими. Ала причината е, че ни обича и се чувства отговорна. Съжалявам, че те е поставила в неудобно положение.
— Не ти разказах всичко това, за да те упреквам или да те карам да се извиняваш — странно развълнуван, той пъхна ръце в джобовете си. Не знаеше къде да ги дене. — Мислех, че ще е най-добре, ако знаеш какво крои, преди… Е добре, де, преди нещо да излезе извън контрол.
— Как така да излезе извън контрол? — повтори Кейти.
— Или пък да остане неразбрано — по дяволите, ама че бъркотия. Щеше да е по-лесно, ако сложеше картите на масата. Никога друг път не беше се помайвал толкова дълго. — Е, след онази нощ осъзнах, че можеш да се защитаваш, в известна степен.
Кейти започна да потропва с пръст по коляното си.
Май че трябва да започна отначало, рече си Трентън.
— Аз вярвам в честността, Кейти, както в работата, така и в личните взаимоотношения. Миналата нощ, въпреки гнева и луната, ние… Бих казал, че загубихме контрол за момент — но защо обяснението на онова, което бе станало, изглеждаше така неадекватно, глупаво, бледо? — Не бих искал липсата на опит или кроежите на леля ти да доведат до неразбиране.
— Я чакай да видя дали съм те разбрала правилно. Ти смяташ, че понеже си ме целунал снощи и леля ми те е занимавала цяла сутрин с бебешките ми снимки, аз може би ще си навия на пръста налудничавата идея да стана госпожа Сейнт Джеймс!
Объркан, той прекара ръка през косите си.
— Повече или по-малко. Мислех, че ще е по-добре или поне по-честно, ако ти кажа направо, така че всичко да е ясно. По този начин ти не би могла…
— Да си въобразя каквото и да е или да се възгордея?
— Не ми приписвай думи, които не съм казал.
— Как ли пък бих могла? То човек може ли да вземе думата от теб!
— По дяволите! — беше права и това го ядосваше. — Просто се опитвам да бъда честен с теб, за да няма недоразумения, когато ти кажа, че много ми харесваш.
Тя вдигна вежди, ала беше толкова бясна, че дори не забеляза как Трент се изненада от думите си.
— Добре, разбрах. Вероятно трябва да се разтопя от удоволствие.
— Просто се опитвам да ти обясня фактите.
— И аз ще ти изложа някои факти — Кейти сложи ръка на кръста си. — Ти не ме харесваш. Ти харесваш образа на съвършения и неотразим Сейнт Джеймс Трети. Фантазиите на моята леля, както ги наричаш, са в резултат на прекрасното й, пълно с обич сърце. Нещо, което ти едва ли можеш да разбереш. И дотолкова, доколкото съм намесена и аз, ще ти кажа, че не мога да прекарам и пет минути с теб, камо ли целия си живот. Ти може да унищожиш дома ми, но не и мен. — Тя си пое дъх и се почувства по-добре. — А ако дойдеш, пълзейки на колене, с диаманти колкото юмрука ми, ще ти се изсмея в лицето. Това е положението. Сигурна съм, че ще намериш пътя обратно.
Кейти се обърна и тръгна към коридора. Той се намръщи, когато тя тръшна вратата.
— Ами, добре — промърмори Трент, като притисна ръце към очите си. — Сега поне уточнихме всичко.
Пета глава
Непоносим. Това бе думата, която най-добре му прилягаше, реши Кейти и до края на деня честичко си я повтаряше.
Когато се прибра у дома, къщата бе тиха и спокойна. Откъм салона се чуваха звуците на пиано. Затова се върна от стълбите и се запъти натам.
Беше Сузана разбира се, седнала пред стария клавесин. Тя бе единствена от четирите момичета, която бе вземала уроци и показала някакъв талант. Аманда беше прекалено нетърпелива, Лайла — мързелива, а тя самата… Погледна ръцете си. Пръстите й бяха по-черни от клавишите на пианото.
Но обичаше да слуша. Нищо друго не я очароваше и успокояваше така, както музиката.
Сузана, потънала дълбоко в себе си, въздъхна, когато заглъхна и последният акорд.
— Беше много хубаво — рече Кейти и целуна сестра си по косата.
— Загубила съм тренинг.
— По нищо не личи.
Сузана се усмихна, посегна да потупа сестра си по ръката и видя бинта.