След играта на пирати започнаха друга — бандити в космоса, а после играха на индианци. В края на страховитата битка и тримата се търкаляха със смях по пода. Алекс с томахавка в ръка, се преструва толкова дълго на умрял, че накрая наистина заспа.
— Аз спечелих — обяви Джени уморено и както си беше с короната от пера на главата, се търкулна до Трент и също заспа. Така ги намери Кейти.
Дъждът чукаше напевно по стъклата. А долу, в банята, в кофата приспивно капеха капки през дупката на покрива. В детската стая не се чуваше нищо друго, освен равномерно дишане.
Алекс се бе проснал по лице, все още стиснал в ръка оръжието си. Около тях по пода се търкаляха малки колички, няколко пластмасови динозавъра и разбити фигури на човечета. Тя влезе, като внимаваше да не настъпи нещо.
Не беше сигурна какво изпита, когато зърна Трент да спи на пода с племенниците й. Беше сигурна единствено, че ако не беше видяла тази картинка с очите си, никога не би повярвала.
Той беше свалил обувките и вратовръзката си, косата му бе разрошена, а по ризата му личаха следи от вода.
Внезапното подскачане на сърцето й бе съвсем истинско. Изглежда така… мил, помисли си Кейти и веднага прогони мисълта от главата си. Глупости! Абсурд! Мъж като Трентън не може да бъде мил.
Вероятно децата го бяха ударили несъзнателно, мина й през ума и машинално се наведе над него. В този миг той отвори очи. Погледна я изненадано и издаде някакъв звук.
— Какво правиш? — прошепна тя.
— И аз не знам — повдигна леко глава и се огледа. Джени се бе свила до него, с главичка върху ръката му, а Алекс се бе изпружил по цялата си дължина от другата му страна. — Сетих се. И ми се струва, че съм единственият победител.
— Къде е леля Коко?
— Отиде да свърши това-онова. И ме остави да пазя децата.
— Виждам — вдигна вежди Кейти.
— Страхувам се, че тук имаше страшна битка и много убити.
Тя се усмихна, докато отиде да вземе от леглото на Алекс одеяло.
— Кой победи?
— Джени обяви победа — Трент внимателно измъкна ръката си изпод главичката й. — Макар че Алекс не бе съгласен.
— Не се и съмнявам.
— Какво ще ги правим сега?
— Ще ги оставим да спят, разбира се.
Той се усмихна.
— Не, имах пред вид трябва ли да ги пренесем в леглата им.
— Няма смисъл — Кейти зави децата така, както спяха на пода. — Тук са си много добре. — Изведнъж й се прииска неистово да го прегърне през кръста и да сложи глава на гърдите му. — Много мило от твоя страна да си предложиш услугите и да ги наглеждаш.
— Ще бъде по-точно ако кажем, че бях изнуден.
— Значи още по-мило.
Трентън я настигна до вратата.
— Няма да е лошо да изпия едно кафе.
Тя се поколеба за миг.
— Добре. Ще ти направя. Мисля, че си заслужил.
Докато слизаха по стълбите, Кейти го погледна през рамо.
— И защо ризата ти е толкова мокра?
— О, това бе директно попадение със смъртоносни лъчи от воден пистолет. Как мина денят ти?
— Е, не чак толкова забавно като твоя — тя влезе в кухнята и отиде при печката. — Сглобих един двигател. — Когато кафето започна да тече, Кейти запали огън в камината. Косата й бе мокра от дъжда, забеляза той. Не беше лиричен, ала неочаквано и за самия себе си помисли, че водните капчици блестят като диаманти.
Винаги бе предпочитал жени с дълги коси. Смяташе, че е по-женствено, по-съблазнително. А сега… Хм, тази къса прическа така й приличаше. Откриваше изящния й врат и чудесно обграждаше като в рамка прекрасната й бяла кожа.
— Какво си ме зяпнал?
Трент премига стреснато и тръсна глава.
— Нищо. Извинявай, бях се замислил. Много е… Как да кажа, уютно, когато в кухнята има камина.
— Ъхъ — изглежда странен, помисли си тя. Може би защото е без вратовръзка. — Искаш ли мляко?
— Не, обичам го черно.
Ръката й го докосна случайно. Този път не се отдръпна като опарена.
— Не каза ли леля ми къде отива?
Сигурно във въздуха има статично електричество, помисли си той. Как иначе можеше да си обясни искрата, която разтърси ръката му, когато го докосна Кейти?
— Не съвсем. Но няма значение, децата се забавляваха.
Тя го погледна и му подаде каната с кафе.
— Мисля, че и ти също.
— Да, така е. Отдавна не съм играл с деца, ала тези двамата направо ме съсипаха.
— Сузана има страхотно майчино чувство — Кейти се настани удобно срещу него. — Опитваше се да възпитава още мен. Как е колата, върви ли?
— От месеци не е била толкова добре! — Трент вдигна каната в знак на поздрав. — Признавам си, изобщо не забелязвах, че нещо не е наред, докато ти не я оправи. Наистина не разбирам нищо от двигатели.